Читать «Аз съм пилигрим» онлайн - страница 23

Въпреки обичайните твърдения на властите не всички войни се водят пред очите на репортерите и пред включени по двайсет и четири часа телевизионни камери. На следващия ден новият Син ездач и неговата малка група бойци започнаха своята кампания в Европа, която скоро се оказа война - с най-сериозните пробиви в американската разузнавателна общност след Студената война.

Постигнахме някои сериозни успехи и макар че с времето жертвите на враговете ни започнаха да се редят като отсечени трупи, аз продължавах да не мога да спя. Една нощ, докато преследвахме изстинала следа в Прага, се разхождах часове из студения град и се опитвах да направя равносметка докъде сме стигнали. Според моите собствени разбирания, ако оставим настрана всички усложнения, след двайсет месеца неуморна работа все още не бяхме открили по какъв начин руснаците плащат на нашите агенти - предателите с други думи, - които са успели да купят.

Финансовата диря си оставаше все така неразгадаема, а ако не проследиш парите както трябва, никога няма да разнищиш докъде е стигнала паяжината на инфекцията. В резултат реших да насоча всички ресурси, с които разполагахме, към решаването на проблема, но в края на краищата се оказа, че нищо от това не изигра някаква особена роля - спаси ни един срамежлив счетоводител криминалист. И чистият късмет.

Докато преравяше за последен път планината материали, иззети от лондонския дом на предшественика ми преди да изчезнат в архива на Дивизията, счетоводителят ми откри списък за покупки, защипан на гърба на чекова книжка. Понечил да го хвърли, но го обърнал от другата страна и видял, че е написан на формуляр на Федерал Експрес за регистриране на пратка - странно, защото до онзи момент разследванията ни не бяха достигали до сметка във Федерал Експрес. Заинтригуван, счетоводителят се обади във фирмата и установи множество пуснати от адреса пратки, за които е било платено в брой.

Само една се оказа интересна - кутия скъпи пури, изпратени до луксозния хотел „Бурж ал Араб“ в Дубай. Скоро установихме, че името на получателя на пратката е фалшиво, и с това всичко щеше да приключи - ако не беше късметът. Жена, която работеше със счетоводителя, в миналото била туристически агент и знаеше, че хотелите в Обединените арабски емирства са длъжни да пазят фотокопия на паспортите на всички свои гости.

Обадих се в хотела и се представих за специален агент на ФБР, командирован към Интерпол, после убедих мениджъра да прегледа документите и да ми даде подробностите от паспорта на госта, който на съответната дата е бил в стая 1606.

Оказа се, че е някой си Христос Николаидис. Името беше елегантно - жалко, че го носеше такъв човек.

9.

Всички бяха съгласни за едно - Христос би бил хубав, ако не беше ръстът му. Маслинената кожа, буйната черна коса и чудесните зъби не можеха да компенсират краката, които бяха прекалено къси за тялото му. Парите вероятно му помагаха, особено по отношение на жените, с които обичаше да се движи, а Христос Николаидис определено имаше много пари.