Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 88

Останалите шампиони бяха тук, на пира, а тя — не. Селена се вкопчи в решетките и притисна лицето си към тях, за да огледа забавата по-добре. Видя още от тях край масата, дори хлапето Пелор, и то близо до Каол! Някакъв непохватен асасин!

Селена се озъби. Как смееха да й откажат да присъства на танците? Сърцето й успокои ритъма си чак когато тя не успя да открие Каин сред празнуващите. Явно държаха и него в клетка. Забеляза обаче престолонаследника, който танцуваше и се задяваше с някаква руса кифла. Искаше да го мрази, че не я е поканил. Вместо това обаче се улови, че го зяпа. Не желаеше да разговаря с него, а просто да го гледа, да наблюдава невероятната му грация, топлотата в очите му, която й напомняше за Сам. Наистина бе Хавилиард, но. въпреки това й се искаше да го целуне.

Селена се намръщи, когато танцът приключи и престолонаследникът целуна ръката на русата жена. Отдръпна се от решетката. Тук коридорът свършваше. Погледна надолу към пира и видя как Каол става и си проправя път към изхода на Голямата зала.

Ами ако провереше стаята й? Щеше да разбере, че не е в нея. А и бе обещал да й донесе нещо от пира.

Селена простена при мисълта за стълбите, които трябваше да изкачи, но взе свещта и се затича обратно към по-високия коридор, като навиваше преждата, докато ходеше. Спусна се бързо надолу, като взимаше по две стъпала наведнъж.

След това излезе от порталите и се стрелна към стълбите на собствената си стая. Малката светлинка се увеличаваше с всяка направена крачка. Ако Каол разбереше за тайния проход, щеше да я хвърли в тъмницата.

Особено предвид това, че проходът можеше да я изведе извън замъка!

Когато стигна покоите си, бе станала вир-вода. Изрита стола, затръшна каменната врата, спусна гоблена над нея и се хвърли на леглото.

След няколко приятни часа на пира, Дориан влезе в покоите на Селена, без да е сигурен какво точно може да намери в стаята на един асасин два часа след полунощ. Главата му бе замаяна от виното и бе много изморен от танците. Бе сигурен, че ако седне, ще заспи. Покоите й бяха тихи и тъмни. Той открехна вратата на спалнята й и надникна вътре.

Селена спеше на леглото си, но все още бе облечена в странната зелена рокля. Сега, когато бе легнала върху червената завивка, й отиваше повече. Златистата й коса бе разпръсната около главата й като ореол, а бузите й бяха поруменели.

До нея имаше разтворена книга, която сякаш очакваше да бъде прелистена. Той остана на прага, уплашен, че ще я събуди, ако направи и крачка повече.

Какъв асасин само. Дори не мръдна. Но в чертите й нямаше нищо, което да подсказва, че е убивала — нито следа от агресия или кръвожадност.

Някак я познаваше. И бе сигурен, че няма да го нарани. Знаеше, че в това нямаше никакъв смисъл, но го усещаше.

Когато говореха, си разменяха остри реплики, но въпреки това той имаше чувството, че може да й сподели всичко. Тя трябваше да чувства същото към него, защо иначе му бе казала за Сам? Който и да бе той. И сега Дориан се намери тук посред нощ. Тя флиртуваше с него, но дали бе истинско? В следващия момент чу стъпките на Каол, а миг по-късно стражът го дръпна за ръката.