Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 87

Подхлъзна се на едно влажно стъпало. Едвам сподави вика си и сграбчи решетките. Прокле, когато коляното й се удари в портата. Тя се вкопчи във вратата и притвори очи.

Това бе само вода.

Успокои сърцето си и остави краката си отново да намерят опора. Луната почти я заслепяваше. Бе толкова ярка, че звездите почти не се виждаха.

Знаеше, че може да избяга с лекота.

Но и че ще е глупаво да го прави. Кралят щеше да я намери по един или друг начин. Каол щеше да бъде разжалван. Принцеса Нехемия щеше да остане сама и...

Селена вдигна глава. Нямаше да избяга като обикновен престъпник. Щеше да се изправи срещу всички тях, включително и срещу краля, и да спечели честно свободата си. А и защо да не се възползваше от храната и тренировките, които й предлагаха безплатно? Освен това трябваше да подготви провизии за бягството си, което щеше да отнеме седмици.

Защо да бърза?

Селена се върна назад и взе наметалото си. Щеше да спечели. И тогава, ако й се наложеше да избяга от службата при краля. вече знаеше как.

Въпреки всичко Селена напусна с нежелание мястото. Бе благодарна на тишината в коридора, докато се катереше нагоре. Краката я заболяха от толкова много стълби.

Постъпваше правилно.

Скоро се озова между другите два портала. Какви ли разочарования я очакваха, ако минеше през някой от тях? Бе загубила интерес.

И тогава вятърът повя отново, толкова силно, че Селена отстъпи крачка назад. Косъмчетата на ръцете й настръхнаха, когато пламъчето на свещта й се наклони към тъмнина, по-черна от останалите. Във вятъра се чуваше шепот на гласове, които й говореха на отдавна забравени езици. Тя потрепери и реши да провери какво има в другия портал — този, който бе от лявата й страна.

Да последва призрачни гласове навръх Самхейн нямаше да й донесе нищо хубаво.

Въпреки вятъра проходът бе топъл. С всяка следваща стъпка шепотите зад гърба й заглъхваха. Когато се изкачи по-нагоре, вече чуваше само звука от собственото си тежко дишане. До върха нямаше криволичещи проходи, само един прав коридор, който изглеждаше безкраен. Краката й вече бяха уморени, но тя продължи по него. След известно време с изненада чу музика.

Всъщност беше шум от голяма веселба. От прозорец или врата се процеждаше светлина.

Селена зави зад ъгъла и изкачи малко стълбище, което я изведе до много по-малък коридор. Таванът бе толкова нисък, че трябваше да се наведе, докато приближаваше светлината. Оказа се, че сиянието не идва от врата или прозорец, а от бронзова решетка.

Селена премигна и установи, че наблюдава отгоре пира в Голямата зала.

Дали тези тунели не бяха за шпиони? Тя се намръщи от това, което видя. Стотина души ядяха, пееха и танцуваха. Сред тях бе и застаналият до един старец Каол, който говореше.

И се смееше!

Щастието му я макара да се изчерви. Селена загаси свещта си и погледна към другия край на огромната зала. Забеляза още няколко решетки по тавана, но не видя някой да наднича иззад тях.

Сведе поглед към танцуващите. Сред тях имаше и няколко шампиони. Те бяха облечени добре, ала не достатъчно, че да прикрият неумението си в танците. Нокс, който се бе превърнал в неин спаринг-партньор, танцуваше прилично, може би една идея по-елегантно от останалите, но въпреки това на Селена й бе мъчно за дамите му. Но.