Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 85

Селена се изправи на леглото. Гобленът наистина се бе Помръднал! Тя погледна към прозореца. Бе плътно затворен.

А гобленът леко се издуваше, все едно отвътре.

Нима...

Кожата й настръхна и тя запали една свещ, преди да приближи стената. Гобленът спря да се движи. Тя хвана края на плата и го повдигна.

Намери само камък. Но.

Селена отмести тежкия плат и го напъха зад една ракла, за да не мърда. По стената имаше вертикална линия, която се отличаваше от останалата част. А след това, на около метър от нея, още една. Те излизаха от пода и свършваха точно над главата на Селена, където се срещаха.

Врата!

Селена опря рамо в камъка. Той леко поддаде и сърцето й прескочи един удар. Тя го бутна отново и огънят на свещта потрепери в ръката й. Вратата се открехна с жално скърцане. Селена изпъшка, но бутна по-силно.

И накрая отвори вратата, водеща към тъмен тунел.

От вътрешността му повя вятър и разроши косите й. По гърба й премина тръпка. Защо вятърът идваше навътре. Особено при положение, че бе издул гоблена?

Тя погледна към леглото си, обсипано с книги, които нямаше да прочете тази нощ. Направи стъпка към тунела.

Светлината на свещта й разкри, че е каменен и покрит с дебел слой прах. Тя се върна в стаята си. Ако смяташе да го разследва, трябваше да се подготви като хората. Съжали, че няма меч или кинжал. Остави свещта си, трябваше й факла или поне още няколко свещи. Наистина бе свикнала с мрака, но не бе толкова глупава, че да му се довери.

Докато обикаляше стаята си, Селена трепереше от вълнение. Взе две кълба прежда от коша за шиене на Филипа, три въглена и един от саморъчно направените си ножове — Постави още три свещи в джоба на пелерината си, след което я уви плътно около себе си.

И отново се изправи пред тъмния тунел. Бе наистина тъмен и сякаш я призоваваше. Вятърът отново повя.

Селена постави стол на прага. Не искаше вратата да се затръшне и да я остави вътре завинаги. Върза конец на задната част на стола и го завъртя пет пъти около него, а после взе преждата в свободната си ръка. Ако се загубеше, това щеше да й помогне да се върне обратно.

След това внимателно разгърна гоблена над вратата, в случай, че някой се върнеше.

Още от началото разбра, че тунелът е студен и сух. Отвсякъде висяха паяжини и нямаше прозорци, само огромно стълбище, което се спускаше далече надолу, в мрака отвъд светлината на свещта й. Напрегна се, когато започна да слиза. Бе готова да побегне назад при първия звук от тъмнината.

Но всичко бе тихо като смъртта, забравено и от боговете.

Селена вдигна свещта и тръгна напред. Наметалото й се влачеше и оставаше пресни следи в прахта. Изминаха няколко минути, а тя оглеждаше стените за надписи или знаци. Не видя обаче нищо. Дали това не бе забравен слугински проход?

Установи, че е леко разочарована.

Скоро стигна края на стълбите и спря пред три еднакво тъмни и заплашителни портала. Къде се намираше? Трудно й бе да си представи, че подобно помещение може да остане незабелязано в замък, пълен с толкова много хора, но...