Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 79

Завъртя се на пети и оковите й издрънчаха. Около нея се намираше ужасната пустош на Ендовиер.

Бе се провалила и я бяха върнали тук. Нямаше начин да избяга. Бе вкусила от свободата, бе толкова близо до нея, и сега...

Селена изпищя, когато ужасна болка прониза гърба й, предизвестена миг преди това от плющенето на бича. Тя падна на земята, и острите, назъбени камъни разкъсаха коленете й.

— Ставай — изръмжа някой.

От очите й потекоха сълзи, а бичът изплющя отново. Този път щяха да я убият. Болката щеше да я довърши.

Бичът се стовари отново върху нея и мина през плътта й като нож през масло, след което се уви като змия около костта и събори тялото и в отворен предварително гроб.

Селена се събуди с крясък.

— Добре ли си? — попита някой и тя скочи на крака.

Не беше?

— Лош сън рече Каол.

Тя се вторачи в него, а след това огледа стаята около себе си и прокара ръка през косата си, Рифтхолд. Намираше се в Рифтхол. В стъкления замък. Не. В каменния замък под него

Бе подгизнала от пот. Имаше чувството, че белезите на гърба й кървят. Бе и лошо, бе замаяна, сякаш е прекалено малка и прекалено голяма едновременно. Прозорците бяха затворени, но отнякъде долетя течение, което охлади лицето й и донесе странния аромат на рози.

— Лош сън, Селена повтори капитанът на стражата. — Викаше. — Усмихна се неловко. — Мислех, че те убиват.

Селена се протегна и докосна гърба си под нощницата. Напипваше трите големи белега, а и няколко по-малки. Нищо обаче не.

— Бичуваха ме. — Тя поклати глава, за да прогони спомена. — Какво търсиш тук? Още дори не се е съмнало. — Кръстоса ръце и се изчерви.

— Самхейн е. Днес няма да има тренировки, но исках да видя дали ще дойдеш на службата.

— Самхейн? Какво? Днес е Самхейн? Защо никой не ми е казал? Ще има ли пир тази вечер?

Нима бе потънала до такава степен в състезанието, че бе забравила за времето?

— Разбира се — намръщи се той, — но ти не си поканена.

— Има си хас и да бях. Ти ще призоваваш ли мъртвите в тази призрачна нощ, или ще накладеш огън с другарите си?

— Не участвам в такива суеверни безсмислици.

— О, внимавай, невернико — предупреди тя и вдигна ръка във въздуха. — На този ден боговете и мъртвите са най-близо до земята. Могат да чуят всяка неуважителна дума, която изречеш!

— Това е глупав празник, който отбелязва настъпването на зимата

— завъртя очи той. — Кладите са, за да има пепел, която да покрие нивите.

— И жертвоприношение, което умилостивява боговете!

— За да бъдат нивите плодородни.

— Както кажеш — отви се Селена и намести нощницата си. Вонеше на пот.

— Никога не съм те смятал за суеверна — изсумтя той и я последва, след като тя стана от леглото си. — Това не пречи ли на работата ти?

Тя го погледна през рамо и застана на прага на банята.

— Да не вземеш да влезеш с мен?

Каол замръзна и осъзна грешката си. Тя му затръшна вратата под носа.