Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 77

Тя стисна зъби. Можеше ли да се върне горе навреме? Може би Нокс щеше да вземе въжето, а тя щеше да се изкачи с ръце и крака. Нямаше нищо по-лошо от второто място. Но докато го обмисляше. Верин, Грейв, Пелор и Рено изкатериха последните няколко метра до целта и я потупаха с ръце, преди да се спуснат.

—Лилиан, Нокс, побързайте! — извика Бруло и Селена погледна надолу към Майстора на оръжията.

Тя се намръщи и започна да търси с крака цепнатини, за които да се захване. Когато най-сетне напипа с пръсти такова място, кожата й кървеше.

Внимателно се издигна нагоре.

— Съжалявам — простена Нокс, а краката му се удариха в нейните, докато той също търсеше цепнатина.

— Всичко е наред — отвърна тя.

Разтреперана и вцепенена, Селена започна да се катери отново по стената, като остави Нокс сам да си намери пътя. Бе глупаво, че го спаси, толкова глупаво.

Какво си бе мислила?

— Усмихни се — рече Каол, докато отпиваше от водата си. — Осемнайсето място не е толкова зле. А и класираха Нокс по-назад. Селена не отговори нищо, докато разбутваше морковите си с вилица. Наложи се да се изкъпе два пъти и да изхаби цял сапун, за да изчисти катрана от ръцете и краката си. А и Филипа бе прекарала по половин час над всяка нейна рана.

И макар да бе спряла да трепери, Селена все още чуваше писъка на ударилия се в земята Нед Клемент. Само смъртта му бе спасила Нокс от елиминацията. На Грейв дори не се скараха. Явно нямаше правила срещу нечестната игра.

— Справяш се точно според плана — продължи Каол, — макар да не смятам, че храброто спасяване остана незабелязано.

— И пак загубих — изгледа го кръвнишки тя. Дориан я поздрави за това, че бе спасила Нокс, а самият крадец й благодари няколко пъти, докато я прегръщаше, но Каол остана смръщен след края на изпитанието. Очевидно спасението не бе част от репертоара на една крадла на бижута.

— Не са ли те учили да губиш с достойнство — засияха златистите очи на Каол.

— Не — отвърна кисело тя. — Аробин ми казваше, че второто място е за първия от загубилите.

— Аробин Хамел? — Каол остави чашата си на масата. — Кралят на асасините?

Тя погледна през прозореца. Рифтхолд се виждаше едвам-едвам в далечината. Бе странно да си помисли, че Аробин е в същия град. Че е толкова близо до него.

— Не знаеше ли, че той е учителят ми?

— Бях забравил — отвърна Каол. Аробин щеше да я бичува заради това, че е спасила Нокс и е застрашила собствените си безопасност и успех в надпреварата. — Лично ли те е обучил?

— Да, и не само той. Извика учители от цяла Ерилея. Майсторите на бойните изкуства от оризовите плантации на южния континент, отровителите от джунглата Богдано... а веднъж ме изпрати при Тихите асасини от Червената пустиня. Нямаше цена, която да е прекалено висока за него. Или за мен.