Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 78

С тези думи тя започна да си играе с една нишка от хавлията си.

— Каза ми, че трябва да си платя обучението, чак когато навърших четиринайсет.

— Обучил те е и после е поискат пари за това?

Тя сви рамене, но бе неспособна да скрие гнева си.

— Като куртизанка. И тях ги взимат млади и ги обучават в бордеите, докато не спечелят обратно всяка монета, похарчена за грима и обноските им.

— Отвратително — изръмжа той и тя се сепна от яростта в гласа му. Този път не бе насочена към нея. — Плати ли му?

— С лихвите — усмихна се студено тя. — И той похарчи всичко. Петстотин хиляди златни монети. За три часа.

Каол скочи от мястото си. Тя избута спомена назад, така че да спре да я боли.

— Но ти още не си се извинил — рече, за да смени темата.

— За какво да се извинявам?

— За ужасните неща, които ми наговори, докато тренирах с Нехемия.

— Не се извинявам за това, че съм казал истината — присви очи той.

— Истината? Отнесе се с мен като с ненормална маниачка!

— А ти каза, че ме мразиш повече от всеки друг.

— И не излъгах. — Въпреки думите й, на лицето й се появя усмивка, този път топла. Тя се оказа заразна и той също се ухили, след което й метна парче хляб, което тя хвана с една ръка и метна обратно към него. Той също го улови с лекота

— Идиот — засмя се тя.

— Маниачка — разсмя се и той.

— Наистина те мразя.

— Но не аз завърших осемнайсети — затапи я той.

Ноздрите на Селена се разшириха и тя метна по него ябълката си. Каол успя само да наведе глава, за да избегне удара.

Но радостта им не трая дълго. Скоро Филипа дойде с новината, че шампионът, който не се е явил на изпитанието, е намерен мъртъв на слугинското стълбище.

Тялото му бе разкъсано като от див звяр.

Новото убийство хвърли сянка върху следващите две седмици и изпитанията, които те донесоха. Селена ги премина с лекота — бяха за ловкост и проследяване, — но не привлече вниманието върху себе си нито с представянето си, нито в опит да спаси някого. Никой друг шампион не изгуби живота си, а Селена установи, че постоянно надзърта през рамо, макар Каол явно да смяташе убийствата просто за злощастни инциденти.

Всеки ден тя ставаше все по-добра в тичането и стигаше все по-надалече и по-надалече. Освен това се сдържаше да не убие Каин, когато той я дразнеше по време на тренировките. Престолонаследникът не си направи труда да се появи отново. Тя го виждаше само по време на изпитанията, където бе винаги ухилен и й намигаше, колкото да я накара да се изчерви като селска мома на вечеринка.

Имаше обаче и по-сериозни проблеми. До последния дуел оставаха не повече от девет седмици и някои от останалите шампиони, сред които и Нокс, се справяха достатъчно добре, за да застрашат финалните четири места. Каин щеше да е там, но кои ли щяха да са останалите трима?

Селена досега бе сигурна, че ще е сред тях.

Но ако трябваше да бъде честна със себе си, вече не беше.

23.

Семена погледна към земята. Познаваше тези сиви и назъбени скали, не бе забравила как хрущят под краката и, как миришат след дъжд, как лесно разкъсват кожата, ако някой те хвърли върху тях. Скалите бяха навсякъде и се издигаха в огромни каменни планини, пронизващи облачното небе. Тя не носеше почти никакви дрехи, които да я защитят от силните ветрове. Когато докосна дрипите си, гърлото й се сви. Какво се бе случило?