Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 81

Тя го погледна възмутено. Той се обърна към Нехемия.

— Простете — рече й на най-добрия си ейлвийски, който за жалост не бе особено добър. — Как сте?

Очите й блеснаха развеселено от неправилното му произношение, но кимна в знак, че е оценила усилията му.

— Добре съм, Ваше Височество — отвърна му на неговия език. Вниманието на Дориан се насочи към двамата й стражи, които се криеха в храстите наблизо и наблюдаваха. Кръвта забушува във вените му.

От няколко седмици херцог Перингтън настояваше в Ейлве да бъдат изпратени още войски, които да смажат бунта, така че никой повече да не оспори властта на Адарлан. Вчера херцогът бе излязъл с нов план — да се изпратят още легиони, а Нехемия да бъде задържана тук, за да предотвратят ответен удар от бунтовниците. Нежелаещ да влиза в ролята на похитител, Дориан бе прекарал няколко часа във възражения срещу този план. Но макар няколко благородници да споделяха неодобрението му, мнозинството смятаха, че стратегията на херцога е отлична. Въпреки това Дориан ги бе убедил да изчакат завръщането на баща му. Това щеше да му даде време да спечели на своя страна някои от поддръжниците на херцога.

Сега обаче не можа да срещне погледа на принцесата. Ако не беше престолонаследник, щеше да я предупреди какво й готвят. Но ако Нехемия си тръгнеше преди уречения момент, херцогът щеше да разбере кой й е обадил плана му и да съобщи на баща му.

Отношенията между Дориан и краля и без това бяха лоши. Не му трябваше да го обявяват за симпатизант на бунтовниците.

— Ще присъствате ли на пиршеството довечера? — попита Дориан принцесата, като си наложи да запази неутрално изражение, докато разговаря с нея.

— Ти ще ходиш ли? — обърна се Нехемия към Селена.

Селена й се усмихна по начин, който предвещаваше големи неприятности.

— За жалост, имам други планове. Нали така, Ваше Височество?

Тя дори не си направи труда да прикрие раздразнението си.

Каол се закашля и внезапно разви жив интерес към боровинките в храстите. Дориан бе оставен сам и натясно.

— Не обвинявайте мен — отвърна принцът спокойно, — сама приехте поканата за онова празненство в Рифтхолд преди седмици.

Очите й заблестяха, но Дориан не отстъпи. Не можеше да я отведе на пиршеството, където да я видят толкова много хора. Щеше да има прекалено много въпроси, а и тя можеше да опита да се измъкне в тълпата.

— Значи няма да ходиш — намръщи се Нехемия.

— Не, но съм сигурна, че ще си прекарате много добре — каза Селена, след което промърмори нещо на ейлвийски. Дориан разбра, че е от типа на „Негово Височество знае как да забавлява жените".

Нехемия се разсмя, а Дориан усети как се изчервява. Тези двете си бяха страховита двойка.

— Е, ние сме важни и много заети — рече му Селена и побутна с лакът принцесата. Май това, че им позволи да станат приятелки, се оказа груба стратегическа грешка. — Трябва да вървим. Желаем ви лек ден, Ваше Височество.

Тя направи реверанс, а червените и сините скъпоценни камъни на колана й проблеснаха. Погледна през рамо и се озъби на Дориан, след което отведе принцесата по-навътре в градината.