Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 76

Селена знаеше, че трябва да продължи напред. Нещо обаче я задържа на място.

Нокс не можа да намери процеп в стената. Наблизо нямаше гаргойл или издатина, за която да се хване. Нямаше какво да стори, освен да падне. И това щеше да стане веднага щом въжето се скъсаше. Една по една нишките му се късаха под ножа на Грейв. Нокс усети вибрацията и погледна с ужас към убиеца. Ако паднеше, нямаше как да оцелее. Още няколко плъзвания на кинжала на Грейв и щеше да е свършен.

Въжето жално проскърца и Селена се раздвижи.

Тя се плъзна надолу по водосточната тръба, а кожата на ръцете и краката й се ожули от метала. Тя обаче не обърна внимание на болката. Наемникът на гаргойла успя само да се облегне на стената, когато тя се приземи на главата на демона и го хвана за рогата, за да запази равновесие. Убиецът вече бе завързал единия край на въжето си към врата на водоливника. Сега тя го сграбчи и усука другия му край около кръста си. Въжето бе достатъчно дълго и здраво, а четирите гаргойла зад нея й даваха възможност да се затича.

— Пипнеш ли въжето, ще те изкормя — предупреди тя съперника си и се подготви за скок.

Нокс извика на Грейв и тя се осмели да погледне към крадеца. Точно тогава въжето се скъса.

Нокс извика от страх и гняв.

А Селена изтича по четирите гаргойла и скочи в бездната.

22.

Вятърът я забрули, но тя не изпусна Нокс от поглед. Той падаше бързо и изглеждаше безкрайно далеч от протегнатите й ръце.

Хората отдолу се развикаха, а светлината, отразяваща се в стъкления замък, я заслепи. Но ето, че го приближи. Крадецът бе ококорил сивите си очи и размахваше ръце, все едно може да полети с тях.

В един момент ръцете й го обгърнаха. Удари се толкова силно в него, че си изкара дъха. Двамата падаха като камъни към приближаващата се земя.

Нокс стисна въжето, но дори и това не бе достатъчно, за да смекчи жестокия удар в кръста й, когато то се опъна. Тя го задържа с всички сили и с върховно усилие на волята не изпусна крадеца. Въжето ги запрати към стената. Селена едвам отклони глава от приближаващите камъни и ударът се стовари върху рамото й. Въпреки това не изпусна Нокс и се концентрира върху ръцете си. Двамата увиснаха до стената задъхани и се загледаха към земята на шест метра под тях.

Въжето издържа.

— Лилиан — изпъшка Нокс и притисна лице до косата й. — Богове. Отдолу обаче се чуха одобрителни викове и заглушиха думите му. Крайниците й трепереха толкова силно, че трябваше да се съсредоточи, за да не изпусне Нокс. Стомахът й се преобръщаше отново и отново.

А все още бяха едва по средата на изпитанието. И се очакваше да го завършат. Селена погледна нагоре. Всички шампиони бяха спрели, за да видят падащата крадла. Всички, освен един, който бе високо над тях.

На Селена й остана само да гледа, докато Каин откъсваше знамето и ревеше триумфално. Хората завикаха одобрително и възгласите им се увеличиха, когато победителят Каин размаха знамето, така че всички да го видят.

Тя настръхна.

Щеше да спечели, ако бе поела по лесния път. Можеше да вземе разстоянието за половината време, което бе отнело на Каин. Но Каол й бе казал да стои по средата. А избраният от нея път беше доста по-впечатляващ и демонстрираше по-добре уменията й. Той трябваше само да скача и да се люлее като аматьор. Освен това, ако бе поела по лесния път, ако бе спечелила, нямаше да спаси Нокс.