Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 75

Ръцете й залепнаха за камъка и Селена се издигна точно когато писък разцепи въздуха и бе последван от тупване. Настъпи зловеща тишина, която скоро бе нарушена от виковете на зрителите. Някой бе паднал и загинал. Тя погледна зад гърба си и видя Нед Клемент, серийният убиец, който се наричаше Косата и бе изкарал години в лагера в Калакула за престъпленията си. Потрепери. Убийството на Окоядеца бе накарало много шампиони да се укротят, а покровителите им явно не се вълнуваха от това, че изпитанието можеше да отнеме живота на избраниците им.

Тя се изкатери по една водосточна тръба, а краката й се вкопчиха в желязото. Каин омота въжето си около врата на ухилен гаргойл, хвърли се покрай стената и се приземи на един балкон на три метра от знамето. Тя трябваше да потисне раздразнението си, докато се изкачваше все по-нависоко по тръбата.

Останалите следваха пътя на Каин. Чуха се викове и когато погледна надолу, Селена установи, че Грейв е препречил пътя им, тъй като не е успял да увие въжето си около врата на водоливника така умело като Каин. Верин избута убиеца настрани и мина покрай него, като ловко сложи своето въже. Нокс понечи да направи същото, но Грейв започна да го ругае грозно. Нокс спря и вдигна ръце в знак, че се предава.

Селена се ухили и постави почернелия си крак върху една стабилизиращата водосточната тръба скоба. Скоро щеше да е до знамето. И тогава от него щяха да я разделят само шест метра гладък камък.

Тя лесно се изкатери нагоре по тръбата с лепкавите си крака. На три метра под нея един наемник бе стиснал рогата на гаргойла и се готвеше да увие въжето си около главата му. Той, изглежда, си бе открил бърз маршрут по водоливниците. Оставаше му да мине още пет метра, преди да стигне другите каменни демони, за които се караха Грейв и Нокс. Нямаше обаче опасност да я настигне по тръбата, тъй че тя продължи нагоре. Вятърът рошеше косите й.

И тогава чу вика на Нокс. Погледна точно навреме, за да види как Грейв го избутва от гърба на гаргойла. Крадецът залитна и въжето, увито около кръста му, се разви и опъна, когато той се блъсна в стената на замъка.

Грейв обаче не бе приключил. Той се наведе, уж за да намести ботуша си, и изтегли мъничък кинжал, който блесна на слънцето. Това, че бе успял да се снабди с оръжие при все щателното претърсване на стражите, бе забележително. Селена извика, но вятърът отнесе предупреждението й. Грейв започна да реже от гаргойла въжето на Нокс. Никой от останалите не си даде труда да помогне, макар Пелор да направи крачка напред, преди да заобиколи Грейв.

Ако Нокс загинеше, оставаше един съперник по-малко. А ако се намесеха, можеха да бъдат елиминирани.