Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 74

Тя просто му махна с ръка и се загледа в огъня. Той разбра, че присъствието му не е желано и се отправи към вратата. Ехото от стъпките му отекваше в притихналата стая.

Бе на прага, когато тя отрони:

— Казваше се Сам.

Все още гледаше към огъня. Казваше се.

— Какво се случи?

— Почина — усмихна му се тъжно тя.

— Кога? — отвърна той. Никога нямаше да си позволи да я закача, ако знаеше.

Преди тринайсет месеца почти изхриптя тя.

На лицето й се изписа такава болка, че стомахът му се сви.

— Съжалявам — прошепна той.

Тя сви рамене, все едно можеше да прогони тъгата в блесналите на светлината на пламъците й очи.

И аз — отвърна също шепнешком тя и отново се загледа в камината. Дориан усети, че наистина е пресрочил престоя си за тази вечер и се прокашля.

— Успех в изпитанието утре.

Тя не отговори нищо, докато той излизаше.

Не можеше да прогони навяващата печал музика от ума си, дори когато разгледа списъка с булки на майка си, дори когато зачете книга в нощта.

Дори когато заспа.

21.

 Селена увисна от Каменната стена на замъка, а краката й потрепериха, когато тя заби омазаните си в катран пръсти в пукнатините между гигантските блокове. Бруло изкрещя нещо на деветнайсетимата останали шампиони, които се катереха, но на височина от двайсет метра вятърът отнесе думите му. Един от другите не се бе появил за изпитанието и дори стражите му не знаеха къде е. Може би наистина бе успял да избяга. Рискът му май си заслужаваше повече от това нелепо изпитание. Тя стисна зъби и протегна ръка нагоре, след което се изкачи още малко.

На шест метра нагоре и девет встрани висеше лелеяният предмет, заради който бе ужасното състезание — златно знаме. Изпитанието само по себе си бе простичко — трябваше да се изкатерят по стената на замъка и да го вземат. Първият, който успееше да го стигне и да го свали долу, щеше да получи приятелско потупване по рамото. Последният, стигнал мястото, щеше да си върви у дома. Изненадващо, никой не бе паднал досега. Може би защото пътят до знамето бе сравнително лесен — с балкони, прозорци и решетки, които покриваха по-голямата част от стената. Селена се изкачи още малко нагоре. Пръстите я заболяха. Винаги бе лоша идея да поглежда надолу, макар че Аробин я бе принуждавал да стои на ръба на Асасинската крепост с часове, докато свикне с височината. Тя изпъшка, когато се хвана за ръба на поредния прозорец и се издигна нагоре. Бе достатъчно широк, за да стъпи на него и тя успя да огледа как се справят противниците й.

Каин, естествено, водеше, като бе поел по най-лесния път към знамето. Грейв и Верин го следваха по петите, а Нокс бе подир тях. Младият убиец Пелор също не бе изостанал с много. Останалите бяха толкова нагъсто един до друг, че понякога екипировката им се преплиташе. Бяха получили възможността да изберат един предмет, който да им помага в изкачването — въже, котки, специални ботуши, — и Каин, разбира се, се бе спрял на въжето.

Селена бе взела малка кутийка с катран. Когато се изправи на рамката на прозореца, лепкавите й ръце и голи пети лесно се задържаха на каменната стена. Бе използвала малко въже, за да върже кутийката на колана си, и преди да излезе на стената потърка още малко по дланите си. Някой долу простена и тя потисна порива да погледне натам. Знаеше, че е избрала по-труден път, но това бе за предпочитане пред директна схватка за победата. Нямаше да се учуди, ако Грейв или Верин я избутаха от стената, за да спечелят.