Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 73

Трябва ли да обяснявам защо, или е достатъчно да кажа, че не приемам злато и скъпоценности като награда за привързаността си?

— Няма да споря за морал с един асасин — изръмжа той. — Нали се сещаш, че нямаш угризения да приемаш злато, за да убиваш?

— Можеш да си тръгваш. — Погледът й внезапно се вкамени и тя посочи вратата.

— Гониш мен? — Не знаеше дали да се разсмее, или да се разкрещи.

— Мога да извикам Каол, за да го питам какво мисли по въпроса.

Тя скръсти ръце. Знаеше, че е спечелила. А може би й бе забавно да го дразни.

— Защо ме изхвърляш от стаята си, задето казах истината? Ти току-що ме нарече развратник. — От векове не се бе забавлявал толкова. — Я разкажи нещо повече за себе си. Къде научи да свириш на пиано така? И каква бе тази мелодия? Звучеше толкова тъжно. Да не е била посветена на таен любим? — Той й намигна.

— Научих се да свиря с много упражнения — отвърна тя и тръгна към вратата. — И да — добави рязко, — за любим беше.

— Хей, че сме сърдити тази вечер — тръгна подире й Дориан. Спря на около крачка от нея и усети пространството между тях интимно.

— Не като следобеда.

— Аз не съм ти играчка — приближи внезапно тя. — Не съм нещо, купено от карнавал, с което да си докараш приключения в скучния живот. Предполагам, затова ме избра за свой шампион, нали?

Той зяпна и отстъпи крачка назад.

— Какво?

Не успя да измисли нищо повече.

Тя мина покрай него и се тръшна в едно кресло. Поне не си тръгваше.

— Наистина ли смяташ, че не загрявам защо дойде тук. От ясно по-ясно е, че някой, който ми препоръчва „Короната на героя" мечтае за приключения?

— Е, аз не те имам за приключение — промърмори той.

— Сериозно? Замъкът ви е толкова вълнуващ, че присъствието на Асасина на Адарлан е нещо обичайно? Нещо, което няма да изкуши един приклещен от дворцовите интриги принц? И за какво е цялото това състезание, ако мога да попитам? Вече съм във властта на баща ти. Няма да ставам и шут на сина му!

Сега бе негов ред да се изчерви. Дали някой някога му бе говорил така? Родителите му може би, както и някои от възпитателите. Но никога млада жена.

— Знаеш ли с кого разговаряш?

— Скъпи ми малък принце — изръмжа тя, докато разглеждаше ноктите си, — ти си самичък в покоите ми и много далеч от вратите. Мога да ти кажа каквото си искам.

Той избухна в смях. Тя стана и се взря в него, наклонила глава на една страна. Бузите й пламнаха и така накараха очите й да заблестят още по-ярко. Само да знаеше какво би направил с нея, ако не бе асасин...

— Ще си тръгна — накрая се съвзе той и се запита може ли наистина да рискува да си навлече гнева на Каол и баща си и да понесе последиците от лекомисленото си поведение, — но ще се върна. Скоро.

— Не се и съмнявам — отвърна сухо тя.

— Лека нощ, Сардотиен. — Той огледа покоите й с усмивка. — Я ми кажи нещо за довиждане. Този твой таен любим в замъка ли живее? Разбра, че е казал не каквото трябва, веднага щом очите й помръкнаха.

— Лека нощ, принце — отвърна студено тя.

— Не исках. — поклати глава Дориан.