Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 71

Заповяда си да се успокои и отиде в игралната зала. Можеше да поиграе сама на билярд или карти, но...

Селена погледна към пианото. Обичаше да свири. Обожаваше музиката и това как може да лекува и да кара всичко да изглежда възможно и героично.

Внимателно, все едно пристъпва към спящ човек, Селена приближи огромния музикален инструмент. Повдигна дървения капак и направи гримаса от начина, по който той изскърца. Разгледа гладките бели клавиши от слонова кост, а после и черните, които приличаха на процепи между зъби.

Някога бе добър музикант. Дори повече от добър. Аробин я караше да свири всеки път, когато се видеха.

Запита се дали той знае, че е излязла от мините. Нямаше ли да се опита да я освободи? Тя все още не смееше да мисли за това кой я бе предал. След като я хванаха, нещата станаха толкова бързо — за две седмици тя изгуби Сам, свободата си, а и нещо от себе си. Сам. Какво ли щеше да каже той за всичко това? Ако бе жив, когато я заловиха, щеше да я освободи от тъмниците преди кралят да разбере, че е вътре. Но и той като нея бе предаден. И понякога отсъствието му бе толкова болезнено, че тя забравяше да диша.

Докосна един от ниските тонове. Отекна дълбоко, изпълнен с ярост и печал.

Бавно и внимателно засвири простичка мелодия с горните клавиши. Ехото от музиката извика спомени от дълбините на съзнанието й. Покоите й бяха толкова тихи, че дори музиката бе натрапчива. Селена раздвижи дясната си ръка и продължи. Бе мелодия, която свиреше толкова често, че Аробин й се караше, за да изпълни друго. Изсвири още един акорд, а после и още един, и добави няколко сребърни ноти с дясната си ръка. Натисна веднъж педала и всичко приключи.

Дориан се бе подпрял на прага и стоеше като хипнотизиран. Селена свиреше от известно време с гръб към него. Запита се кога ще го забележи или дали изобщо ще спре. Нямаше нищо против да я слуша завинаги. Бе дошъл с идеята да се закача с опитен асасин, а вместо това намери млада жена, която излива душата си в музика. Дориан се отдели от стената. При все целия си опит на асасин, тя не го забеляза, докато не застана на пейката зад нея.

— Свириш много хуба...

Пръстите й удариха клавишите и се разнесе ужасно дрънчене. Докато види кой е, вече бе изминала половината път до билярдната маса. Той можеше да се закълне, че очите й са навлажнени.

— Какво правиш тук?

Селена погледна към вратата. Наистина ли смяташе да го набие с билярден стик?

— Каол не е с мен — усмихна се той, — ако питаш за това.

— Извинявай, че те прекъснах.

Запита се какво ли я притеснява, понеже се бе изчервила като ягода. Това изглеждаше прекалено човешка емоция за Асасина на Адарлан. Може би планът му да се закача все пак не се бе провалил.

— Свиреше толкова красиво, че.

— Няма проблем. — Тя отиде до един от столовете, а Дориан застана на пътя й. Ръстът й бе среден и той я огледа от глава до пети. Извивките на тялото й бяха повече от съблазнителни.

— Какво търсиш тук? — повтори тя.

— Имахме среща за тази нощ — усмихна се лукаво той — не помниш ли?