Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 70

— Доста си се сближил със Сардотиен, а? — попита Каол студено.

— Да не ревнуваш? — пошегува се принцът.

— По-скоро се безпокоя за безопасността ти. Тя е хубава и може да те впечатли с ума си, но си остава асасин, Дориан.

— Звучиш като татко.

— Става въпрос за елементарен здрав разум. Стой настрана от нея, все едно дали ти е шампион, или не.

— Не ми заповядвай.

— Правя го само заради безопасността ти.

— Защо й е да ме убива? Според мен й харесва да я глезят. Ако досега не е пробвала да избяга или да убие някого, за какво й е да го прави тепърва? — Той потупа приятеля си по рамото. — Безпокоиш се прекалено много.

— Това ми е работата.

— Тогава косата ти ще посивее, преди да навършиш двайсет и пет и Сардотиен със сигурност няма да се влюби в теб.

— Какви глупости ми говориш пък сега?

— Ако опита да избяга, което няма да стане, ще разбие сърцето ти. Ще трябва да я хвърлиш в тъмницата, да я преследваш или да я убиеш.

— Дориан, аз въобще не я харесвам.

Принцът усети раздразнението на приятеля си и смени темата.

— Ами онзи, умрелият шампион? Окоядеца ли беше. Имаш ли идея кой и защо го е подредил така?

Очите на Каол потъмняха.

— Огледах тялото няколко пъти през последните дни. Направено е на салата. — Той пребледня. — Изкарали са му вътрешностите, дори мозъкът... липсва. Писах на баща ти, но междувременно ще продължа разследването.

— Било е пиянска свада — каза Дориан, макар самият той да бе участвал в такива сбивания и да не помнеше да се е стигало до премахване на мозъка. Внезапно усети, че го полазват студени тръпки. — Татко ще е доволен, че са разкарали Окоядеца.

— Дано.

Дориан се усмихна и прегърна капитана през рамо.

— Щом ти се занимаваш със случая, съм убеден, че до утре ще е разрешен.

С тези думи двамата влязоха в столовата.

20.

Селена затвори книгата и въздъхна. Какъв ужасен завършек. Стана от стола, без да е сигурна какво точно прави и излезе от спалнята си. Искаше да се извини на Каол, когато той ги видя да се дуелират с Нехемия, но поведението му. Селена започна да крачи напред-назад из стаите си. Той имаше по-важна работа от това да надзирава най-опасния престъпник на света, нали? Не й бе приятно да бъде жестока, но. Каол си го заслужаваше.

Наистина бе постъпила като глупачка, задето му спомена за повръщането. И всичките ужасни неща, което му наговори. дали й вярваше, или я мразеше? Селена погледна към ръцете си и видя, че пръстите й са почервенели от стискане. Как бе успяла да се превърне от най-опасния затворник на Ендовиер в такава разтревожена глупачка?

Имаше си по-сериозни поводи за безпокойство — като изпитанието утре. А и онзи мъртъв шампион. Вече бе оправила пантите на вратите си, така че да скърцат шумно при всяко отваряне. Ако някой влезеше в стаята й, тя щеше да разбере отрано. А и бе успяла да превърне няколко фуркета и калъп сапун в миниатюрен нож. По-добре от нищо, особено ако онзи убиец си падаше по кръвта на шампиони.