Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 69

— Но — продължи херцогът — със син за женене е много заета. Калтейн запази изражението на лицето си спокойно и безизразно.

— Можем ли да очакваме новини в скоро време? — И този въпрос не бе безопасен.

— А дано — изръмжа херцогът, а лицето му помръкна. Назъбеният белег изпъкваше ярко на фона на рижавата му коса. — Нейно Величество подготви списък с момичета, които счита за подходящи. Херцогът си спомни с кого разговаря и млъкна. Калтейн запърха с клепки към него.

— Извинявайте — измърка тя, — не съм искала да се бъркам в кралските дела.

Тя потупа ръката му, а сърцето й забърза ритъма си. Дориан е получил списък с подходящи булки? И кой ли бе в него? И как можеше.

Не, щеше да мисли за това по-късно. Засега просто трябваше да разбере кой стои между нея и короната.

— Няма за какво да се извинявате — отвърна той, а тъмните му очи заблестяха. — Елате, кажете с какво се занимавахте последните няколко дни.

— Нищо съществено. Макар че срещнах интересна млада жена — каза тя уж между другото и го отведе към опасаното с прозорци стълбище, водещо към стъклената част на замъка. — Приятелка на Дориан. Казва се лейди Лилиан.

— Запознали сте се? — Херцогът направо настръхна.

— Да, беше много мила — излъга Калтейн, без да й мигне окото. — Когато говорих с нея по-рано, тя каза, че престолонаследникът много я харесва. Дано е в списъка на кралицата.

Въпреки че искаше някаква информация за Лилиан, определено не очакваше да я получи.

— Лейди Лилиан? Не, естествено.

— Бедничката. Подозирам, че сърцето й ще бъде разбито. Знам, че не е редно да разпитвам — продължи тя, докато херцогът се зачервяваше все повече, — но чух преди час от самия Дориан, че...

— Че какво?

Калтейн усети как я побиват тръпки. Гневът му бе насочен не към нея, а към Лилиан. Това можеше да се окаже добро оръжие.

— Че той е много привързан към нея. Може би дори влюбен.

— Това е нелепо.

— Вярно е! — поклати глава тя — Колко тъжно.

— Колко тъпо. — Херцогът спря в края на коридора и се обърна към Калтейн. Гневът развърза езика му. — Тъпо, глупаво, безразсъдно и невъзможно.

— Невъзможно?

— Някой ден ще Ви обясня защо.

Часовникът удари и Перингтън се обърна към него.

— Имам среща. — Той се приведе към нея и парещият му дъх облиза ухото й. — Може би ще Ви видя тази вечер?

Преди да я остави, я погали по ръката. Тя го наблюдаваше как се отдалечава и когато се скри от погледа й, въздъхна с облекчение. Но ако и позволеше да докопа Дориан.

Трябваше да разбере кои са съперничките й, но най-напред трябваше да изтръгне ноктите, които Лилиан бе забила в нейния принц. Независимо от това, че не бе в списъка, тя си оставаше заплаха.

Но ако херцогът я мразеше толкова, може би имаше могъщ съюзник, който да й помогне да се отърве от нея.

Дориан и Каол не си казаха много, докато вървяха към вечерята в Голямата зала. Принцеса Нехемия бе на безопасно място в покоите си, обградена от стражи. И макар бързо да бяха разбрали, че е глупаво да оставят Селена да се дуелира с принцесата, дългото отсъствие на Каол не можете да бъде извинено, дори предвид смъртта на шампиона.