Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 64

— Жалко е, че лейди Калтейн се е разбрала с херцог Перингтън — продължи майка му, — тя е такова красиво момиче. И е много възпитана. Може би има сестри?

Дориан скръсти ръце и преглътна омерзението си. Калтейн стоеше в далечния край на залата и той не можеше да пропусне това, че го изпива с очи.

Размърда се на стола си. Беше го заболял задникът от толкова седене!

— Ами Елиза? — кимна кралицата към една русокоса млада дама, облечена в лавандулова рокля. — Много е красива, а може и да бъде много игрива.

„Вече знам това".

— Скучна ми е — отвърна той.

— О, Дориан — постави ръка на сърцето си майка му, — не ми казвай, че възнамеряваш да се ожениш по любов! Това изобщо не е предпоставка за успешен брак!

На Дориан му стана скучно, ужасно скучно. Доскучаха му всички тези женоря, техните тъй наречени кавалери, всичко.

Бе се надявал пътуването до Ендовиер да прогони скуката, но когато се върна у дома, всичко си бе същото. Същите празноглави момичета, които го гледаха умолително, същите слугини, които му намигаха, същите съветници, които се мъчеха да ходатайстват с писъмца.

Що се отнася до баща му, той както винаги бе зает със завоеванията си. И това никога нямаше да свърши, докато над всеки континент не се развееха знамената на Адарлан. Дори залаганията за така наречените шампиони ставаха безкрайно скучни. Отсега бе ясно, че Каин и Селена ще се изправят на финала един срещу друг, а останалите... просто не заслужаваха вниманието му.

— Пак се нацупи. Какво те ядосва, миличък? Да не би Розамунда? Бедното ми момченце. тя наистина разби сърцето ти. — Кралицата поклати глава. — Макар че това бе преди цяла година.

Той не отговори. Не му се приказваше за Розамунда или за дебелия й съпруг, заради когото го бе изоставила.

Някои от благородниците затанцуваха. Много от тях бяха на неговата възраст, но той чувстваше, че ги разделя невъобразима бездна. Не се чувстваше нито по-стар, нито по-мъдър от тях, а просто. просто.

Усещаше, че нещо в него не пасва на цялото това веселие, на абсолютната незаинтересованост за света отвъд стените на замъка. Не ставаше дума само за титлата му. Бе се наслаждавал на компанията им като по-малък, но скоро му стана ясно, че винаги ще е крачка пред тях. Най-лошото обаче бе, че те не осъзнаваха, че е различен или че се чувства различен. Ако не бе Каол, щеше да бъде невъобразим самотен.

— Е — щракна майка му с пръсти към една от придворните, — убедена съм, че бащата ти е намерил някаква работа, но когато ти остане малко време да помислиш за съдбата на кралството си и за мен, прегледай това.

Придворната на майка му направи реверанс и му подаде свитък хартия с кървавочервения печат на майка му. Дориан го разтвори и стомахът му се преобърна при огромния списък имена. Всичките — на благородни дами на подходяща възраст.

Какво е това? — попита той, като сподави порива да скъса хартията.

— Списък с потенциални булки — усмихна се тя, всяка от тях е достойна за короната. И, разпитах, никоя не е ялова.