Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 62

— Богове — прошепна Нокс толкова тихо, че само устните му помръднаха, — те просто го убиха. — Прииска й се да му каже просто да млъкне, но дори това й се стори рисковано. Някои от останалите шампиони си шепнеха, но никой не смееше да направи и крачка. — Знаех, че не говорят сериозно, че ще ни пуснат, но това... — Нокс прокле и тя усети как поглежда към нея. — Получих имунитет от покровителя си. Каза ми, че ако изгубя, няма да се върна в затвора.

Тя осъзна, че той говори повече на себе си. Когато обаче не му отговори, той млъкна.

А тя остана загледана в мъртвеца.

Какво бе накарало Свен да рискува живота си? Все още оставаха три дни до второто изпитание. Какво бе направило моментът толкова специален? Тогава, когато се бе прекършила в Ендовиер, не бе мислила за свободата. Просто бе избрала мястото и момента, в които да нападне. Никога не бе вярвала, че ще успее да избяга. Слънчевите лъчи минаха през вратата и огряха кръвта на падналия шампион като оцветено стъкло.

Може би бе осъзнал, че няма шанс да спечели и че такава смърт е за предпочитане пред завръщането в зандана, от който го бяха измъкнали. Ако наистина искаше да избяга щеше да се пробва по тъмно, далеч от останалите си съперници. Свен бе искал да покаже нещо и внезапно тя разбра защо бе доближила толкова стената на Ендовиер.

Адарлан можеше да вземе свободата им, да съсипе живота им и да ги прекърши, а после да ги пусне да участват в нелепи съревнования. Но те си оставаха хора. И понякога смъртта бе единственият изход от жестоката игра на краля.

Без да изпуска от поглед протегналата се към недостижимия хоризонт ръка, Селена изрече кратка молитва за душата на загиналия шампион.

17.

Дориан Хавилиард се опита да не задреме на трона си, въпреки че клепачите му натежаваха. Музика и приказки изпълваха въздуха около него и правеха всичко възможно, за да го приспят. Защо майка му настояваше да присъства на деня си за аудиенции? Дори срещата веднъж седмично му идваше в повече. Макар че и тя бе за предпочитане пред това да изучава трупа на Окоядеца, около който през последните няколко дни се суетеше Каол. Щеше да се безпокои за това по-късно. Ако станеше проблем. А то нямаше да стане, защото Каол се занимаваше с него. Пък и какво толкова се бе случило? Вероятно поредната пиянска свада.

След това обаче някакъв шампион се бе опитал да избяга. Дориан потрепери при мисълта, че е можел да стане свидетел на това. Пък и цялата свинщина, с която отново Каол трябваше да се оправя -от ранения страж през гневния покровител, изгубил представителя си, та чак до самия мъртвец. Какво си бе мислил баща му, като започна тази нелепа надпревара?

Дориан погледна крадешком към майка си, която бе седнала на трон до неговия. Тя определено нямаше и представа какво се случва и това бе хубаво, тъй като сигурно щеше да изпадне в истерия при мисълта с какви престъпници дели покрива си. Майка му все още бе красива, макар по лицето й да се виждаше пудрата, с която се мъчеше да скрие появилите се бръчки, а в кестенявата й коса да личаха посивели кичури. Днес се бе облякла в зелена кадифена рокля поръсена със злато, а върху короната й се крепеше воал, който според Дориан създаваше впечатлението, че кралицата носи палатка на главата си.