Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 66

— Какво търси принцеса Нехемия при теб?

— Потърси ме и когато Филипа й каза, че съм тук, настоя да се присъедини към заниманията ми. Жената явно не я свърта на едно място, без да върти меч.

Тя прехапа устни.

— Много разговорлива си станала.

— Ако беше дошъл да си побъбриш с мен по-рано, можеше и сам да го разбереш.

Той изсумтя, но налапа въдицата с ясното съзнание какво прави.

— И кога да стане това?

— Наистина имаш проблеми с паметта. Пътувахме от Ендовиер заедно, не помниш ли? И съм тук вече цели седмици.

— Изпратих ти онези книги — опита се да я умилостиви той.

— И дори не ме попита дали съм ги прочела.

Май бе забравила с кого разговаря.

— Говорих с теб веднъж, след като пристигнахме.

Тя сви рамене и понечи да си тръгне, но той се поддаде на раздразнението и я хвана за ръката. Тюркоазните й очи проблеснаха заплашително и се втренчиха в пръстите му — Сърцето му заби по-бързо, когато погледът й срещна лицето му. Наистина бе много хубава. Потна, но дяволски хубава!

— Не и ли е страх от мен? — погледна тя към меча на кръста му.

— Или и ти се дуелираш като капитан Уестфол?

Той я приближи, стиснал ръката й по силно, след което прошепна на ухото й:

— По-добре.

И ето го резултата. Тя се изчерви и премигна.

— Е — каза тя, но бе изтървала момента. Той бе спечелил. — Много забавно, Ваше Височество.

— Правя каквото мога поклони се той драматично. — Но не мога да оставя принцесата с теб.

— И защо? Мислиш, че ще я убия! Защо ми е да убивам единствения човек в замъка, който не е идиот? — И му хвърли поглед, подсказващ, че той е от мнозинството. — Да не говорим, че стражите й ще ме довършат още преди да си мръдна пръста.

— Просто не може да стане. Тя е тук, за да научи обичаите ни, а не да се бие.

— Тя е принцеса. Може да прави каквото си иска.

— И ти смяташ да я обучаваш на бойни техники?

— Май наистина те плаша малко — наклони глава тя.

— Ще я придружа до покоите й.

Тя махна с ръка.

— Късмет.

Той прокара пръсти през черната си коса и приближи принцесата, която ги очакваше с ръка на кръста.

— Ваше Височество — започна Дориан и даде знак на стражите й да приближат, — опасявам се, че трябва да се върнете в покоите си. Принцесата погледна зад него с вдигната вежда. Селена го смая, като заговори на ейлвийски, а принцесата тропна с жезъла си по земята и изсъска нещо. Дориан не владееше добре ейлвийския, а и принцесата говореше прекалено бързо, за да я разбере. За щастие, асасинът му преведе.

— Каза да се върнеш при танците си и да ни оставиш на мира.

Той се опита да остане сериозен.

— Кажи й, че е непристойно да се сражава.

Селена каза нещо, на което принцесата просто махна с ръка и отиде на тепиха.

— Какво рече? — попита Дориан.

— Казах, че си предложил да си първият й партньор — отвърна тя,

— нали не искаш да я разочароваш?

— Няма да се бия с принцесата!

— Тогава може с мен, ако искаш.

— Добре. В покоите ти. Довечера — отвърна спокойно той.

— Ще те чакам — нави един кичур на пръста си тя. Принцесата завъртя жезъла си с умение, което го накара да преглътне. Той реши, че не иска да го вземат за брашнен чувал, и хвана два дървени меча от купчината с оръжия.