Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 63

Пред тях благородниците се занимаваха с това да плетат интриги. Някакъв оркестър свиреше в ъгъла, а слугите сякаш танцуваха, докато разнасяха сребърните прибори или сипваха допълнително. Дориан се почувства като украшение. Бе облечен, разбира се, в дрехи, избрани от майка му, които бе получил тази сутрин. Сред тях имаше синьо-зеленикав кадифен жакет с почти абсурдно издути ръкави, оцветени на сини и бели райета. Панталоните, за щастие, бяха светлосиви, макар кафявите му велурени ботуши да изглеждаха прекалено нови за истински мъж.

— Дориан, миличък, отново си се нацупил.

Той се усмихна извинително на кралица Джорджина.

— Получих писмо от Холин. Изпраща много поздрави.

— Пише ли нещо интересно?

— Само, че мрази училището и иска да се върне у дома.

— Той пише това във всяко писмо.

— Бих си го взела, но татко ти забранява — въздъхна кралицата на Адарлан.

— Добре си е на училище.

Колкото по-далеч бе Холин, толкова по-добре.

—Ти беше по-възпитан — погледна го Джорджина. — Никога не възразяваше на учителите си. Бедничкият ми Холин... ще се грижиш за него, като умра, нали?

— Като умреш? Но, мамо, ти си само на.

— Знам на колко съм — махна тя с ръка, на която блестеше пръстен, — затова трябва да се ожениш. Скоро.

— Скоро? — скръцна със зъби Дориан — И за кого?

— Дориан, ти си престолонаследник и си вече на деветнайсет. Да не би да искаш да си отидеш без наследник, та Холин да стане крал?

Той не си направи труда да отговори.

— И аз така си помислих. Има много млади жени, от които биха излезли чудесни съпруги. Най-добре обаче ще е да си намериш принцеса.

— Няма вече останали принцеси — сопна се той.

— Освен принцеса Нехемия. — Тя се разсмя и постави ръка върху неговата. — Но не се притеснявай, не бих те накарала да се жениш за нея. Изумена съм, че татко ти й е позволил да си задържи титлата. Такава е нахалница. Знаеш ли, че отказа да облече роклята, която й изпратих?

— Убеден съм, че си има причина — отвърна внимателно Дориан, отвратен от предразсъдъците на майка си. — Разговарял съм с нея само веднъж. Стори ми се. темпераментна.

— Тогава може би трябва да се ожените — каза майка му и се засмя отново, преди той да успее да й отговори.

Дориан се усмихна немощно. Не можеше да разбере защо баща му е угодил на краля на Ейлве и е позволил на дъщеря му да посети двореца, за да се изучи на адарланските обичаи. Нехемия не бе най-добрият възможен избор за посланичка. Не и след като бе научил, че подкрепя бунтовниците и се е опитала да затвори лагера в Калакула. Дориан не я упрекваше за това, не и след като бе видял ужасите на Ендовиер и щетите, които бяха нанесли по тялото на Селена Сардотиен. Баща му обаче не правеше нищо случайно — и след краткия си разговор с Нехемия Дориан се бе запитал дали тя няма свои причини да дойде тук.