Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 61

Тя се взря в него, но без да го вижда. Пепелявосивото небе се бе превърнало в черната мина на Ендовиер, а вятърът — във въздишките на робите.

— Това бе още преди да се сприятеля с другите роби. Прекарах първата нощ, питайки се дали ще оцелея до сутринта, дали гърбът ми ще се инфектира и дали кръвта ми няма да изтече още преди да разбера.

— Никой ли не ти помогна?

— Чак на сутринта. Една млада жена ми даде мехлем на закуска. Така и не успях да й благодаря. По-късно на същия ден четирима от тъмничарите я изнасилиха и убиха. — Тя стисна юмруци, а очите й започнаха да парят. — Денят, в който откачих, се спрях на поста им в мините, за да възмездя това, което й причиниха. — Студена тръпка пробяга по тялото й. — Но умряха прекалено бързо.

— Но ти си била жена в Ендовиер — попита тихо Каол, — нима никой...

Той замлъкна. Не успя да каже думата.

Тя му отвърна с горчива усмивка.

— Страхуваха се от мен. След като стигнах стената, никой повече не посмя да ме приближи. Но ако някой бе опитал късмета си. щеше да напомни на останалите, че лесно мога да изпадна в нов пристъп на безумие. — Вятърът засвири около тях и разроши кичурите, стърчащи от плитката й. Не искаше да изказва съмненията си, че Аробин е подкупил стражите в Ендовиер да не я закачат. — Всички оцеляваме както можем.

Селена не разбра напълно мекотата на погледа, с който я дари, докато кимаше. Остана загледана в него още само миг, докато лъчите на изгрева не надзърнаха от върха на хълма.

А после се затича нагоре.

На следващия следобед шампионите се събраха около Бруло, който им изнесе лекция за различните оръжия и други глупости, които Селена бе научила преди години и нямаше нужда да слуша отново. Чудеше се дали не може да заспи права, но с крайчеца на окото си забеляза движение към вратите на балкона, което привлече вниманието й. Обърна се тъкмо навреме, за да види един от по-едрите шампиони — беше от войниците, — който блъсна най-близкия до него страж и го събори на земята. Главата на стража се удари в мраморния под и той изгуби съзнание. Селена не посмя да мръдне — никой от шампионите не го направи, — когато мъжът се затича към вратата, към градините и свободата.

Каол и останалите стражи обаче реагираха толкова бързо, че той дори не успя да стигне стъклената врата, преди една стрела да го прониже в гърлото.

Настъпи тишина и стражите обиколиха шампионите с ръце на мечовете си. Останалите, сред които бе и Каол, се, отправиха към падналия страж и мъртвия шампион. Лъковете на стрелците изскърцаха, докато те поставяха стрели в тетивите. Селена остана неподвижна, както и Нокс, който стоеше близо до нея. Едно неправилно движение и един уплашен страж можеха да отнемат живота й.

Дори Каин не смееше да диша прекалено шумно.

През стената от стражи, шампиони и оръжия Селена видя как Каол коленичи до падналия страж. Никой дори не докосна мъртвия шампион. Ръката му бе останала протегната към стъклената врата. Казваше се Свен и тя нямаше представа защо са го изключили от армията.