Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 60

Мишената не бе нищо повече от далечен цвят, толкова далеч, че жълтият кръг бе като песъчинка. Селена не можеше да види черния център, който никой досега не бе улучил, дори Каин. Ръката й потръпна от усилието, когато тя опъна тетивата до краен предат и стреля.

Стрелата удари абсолютния център и помете черното петно.

Всички смехове секнаха.

Никой не каза нищо, когато тя мина покрай опашката и захвърли лъка в количката. Каол само й се начумери — очевидно не бе останала незабелязана, — но Дориан се усмихна.

Тя въздъхна и се присъедини към другите в очакване изпитанието да завърши. Остана обаче настрана от всички.

Когато резултатите им бяха сравнени от самия Бруло, не младият Пелор, а един от войниците се оказа елиминиран. Но макар да не бе изгубила, Селена не можа да се отърве от чувството, че не е спечелила нищо.

16.

Въпреки че се опитваше да диша спокойно, Селена изпъшка, докато бягаше до Каол през игрището. Той не показа с нищо, че е уморен. Единствено потта по лицето му и подгизналата риза издаваха, че полага усилия.

Затичаха се към един хълм, чийто връх все още бе скрит от утринна мъгла. Коленете й се подгънаха при вида на височината и стомахът се качи в гърлото й. Селена изохка, за да привлече вниманието на Каол, след което подпря ръце върху ствола на едно дърво.

Пое си дълбоко въздух, хвана се здраво и повърна. Мразеше топлината на сълзите по бузите си, но не можеше да ги избърше, превита на две и с отворена уста. Каол стоеше наблизо и не каза нищо. Тя подпря глава на ръката му и си наложи да успокои дишането си. Бяха минали три дни от първото изпитание и десет от пристигането й в Рифтхолд. Все още бе в ужасна форма. Следващите елиминации бяха след четири дни и макар дъждът да се завърна, тя започна да става по-рано. Нямаше да изгуби от Каин, Рено или който и да е от останалите.

— Свърши ли? — попита Каол. Тя вдигна глава и го изгледа накриво, но след това отново й се зави свят. Олюля се и повърна за втори път. — Казах ти да не ядеш нищо.

— Приключи ли с полезните съвети?

— А ти с повръщането?

— Засега — сопна му се тя. — Следващия път може и да не съм толкова мила и да повърна право върху теб.

— Стига да ме хванеш — усмихна се леко той.

Идеше й да му прасне един по нахалната физиономия, но още при първата крачка коленете й се подвиха и й се наложи отново да се подпре на дървото в очакване да повърне за трети път. С крайчеца на окото си видя, че той изучава почти изцяло разкрития й от потника гръб.

— Харесват ли ти белезите ми? — изправи се тя.

Каол прехапа долната си устна, но попита:

— Кога ги получи?

Знаеше, че има предвид трите огромни линии на гърба й.

— Как мислиш? — отвърна Селена. Той не отговори, а тя се загледа в листата над тях. Утринният вятър ги накара да потреперят и събори няколко от оголените, подобни на скелети клони.

— Тези три белега получих още първия ден от престоя си в Ендовиер.

— Какво направи, че да си ги заслужиш?

— Да ги заслужа? — изсмя се тя. — Никой не заслужава да го бичуват като животно. — Той отвори уста, но тя го прекъсна. — Пристигнах в Ендовиер, където ме отведоха в центъра на лагера и ме вързаха за коловете за мъчения. Двайсет и един удара.