Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 59

Майсторът на оръжията даде знак на Пелор да се маха и останалите претенденти се изсмяха. Селена искаше да се усмихне с тях, но видя как Пелор си поема накъсано въздух, докато се присъединява към останалите, завършили стрелбата си. Ако го елиминираха, къде ли щеше да отиде? В затвора или в някоя друга дупка? Въпреки всичко на Селена й стана жал за момчето. Не бе стрелял толкова лошо.

Нокс обаче я изненада. Три изстрела право в жълтия кръг, още два на границата му. Може би наистина трябваше да се съюзи с него. От начина, по който другите състезатели го гледаха, Селена разбра, че си мислят същото.

Отблъскващият асасин Грейв се справи добре, както бе очаквала. Четири точни центъра и пети изстрел на границата на най-вътрешния кръг. Но Каин застана на бялата линия, опъна тисовия си лък и стреля. Черният пръстен блестеше на ръката му Стреля отново и отново, и отново.

Всичко свърши за секунди и когато ехото от последния изстрел заглъхна в притихналата зала, стомахът на Селена се сви.

Беше ударил в жълтия кръг и петте мишени.

Единствената й утеха бе, че не бе улучил черното петно — абсолютния център. Едната стрела обаче бе много близо.

По някаква причина опашката започна да минава по-бързо. Тя обаче мислеше само за Каин, за начина, по който Перингтън му изръкопляска, за това как Бруло го потупа по гърба, за всичкото внимание и хвалби, които получаваше не защото е камара мускули, а защото ги заслужава.

И внезапно се намери на бялата линия, с лице към празната част на залата. Неколцина от мъжете се изсмяха, макар и тихичко. Тя обаче остана с високо вдигната глава и постави първата стрела на тетивата си.

Преди няколко дни се бе упражнявала в стрелба и се бе справила отлично. Или поне толкова добре, колкото трябваше, без да предизвиква нежелано внимание. А и бе убивала мъже от по-голямо разстояние, отколкото бе най-далечната мишена. С точни изстрели — право в гърлото.

Опита се да преглътне, но устата й бе пресъхнала.

„Аз съм Селена Сардотиен, Асасинът на Адарлан. Ако тези хора знаеха коя съм, нямаше да им е до смях. Аз съм Селена Сардотиен и ще спечеля. Няма да се страхувам."

Тя опъна тетивата на лъка си, а мускулите на ръцете й се напрегнаха от усилието. Изключи звука около себе си, после движенията на останалите, а накрая и целия свят. Съществуваха само дишането и целта й.

Издиша и стреля.

Право в целта.

Не в черното петно, разбира се, но тя не се бе и целила в него. Стомахът спря да я присвива и тя издиша през носа си.

Няколко от мъжете спряха да се смеят, но не им обърна внимание и стреля по втората мишена. Целеше се в крайчеца на вътрешния кръг и го улучи със смъртоносна точност. Можеше да опише цял кръг стрели, стига да искаше. И ако имаше достатъчно в колчана си. Уцели жълтия кръг на третата мишена. Целеше се в ръба му, но улучи границата. Направи същото и с четвъртата стрела, като се целеше в обратния край на кръга. Улучи точно където искаше. Когато посегна към последната си стрела, чу как един от опонентите й, червенокос наемник на име Рено, се подхилква. Стисна лъка толкова силно, че дървото изскърца, и пусна последната стрела.