Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 58

Селена сподави смеха си. Стрелба? Първото изпитание бе стрелба?

— Правилата са прости — заяви Бруло. Зад него бяха поставени пет мишени на различни разстояния. — Имате пет изстрела, по един за мишена. Този, който се представи най-зле, си отива вкъщи.

Някои от участниците започнаха да мърморят, но тя едвам сдържа усмивката си. За жалост, Каин не си направи труда и се ухили като зелка.

Защо, защо той не бе загиналият шампион?

— Започвате един по един — каза Бруло. Двама стражи докараха каручка, натоварена с лъкове и колчани със стрели. — Наредете се на опашка, за да определите реда на излизане. Изпитанието започва сега.

Тя очакваше останалите да хукнат към лъковете и стрелите, но очевидно никой от претендентите не бързаше да се прибира у дома. Селена понечи да се присъедини към образуващата се опашка, но Каол я сграбчи за рамото.

— Не се прави на велика — предупреди я той.

Тя се усмихна миличко и избута пръстите му.

— Ще опитам — измърка и застана на опашката.

Бе невероятно, че им дават стрели, пък макар и със затъпен връх. Той нямаше да попречи на оръжието да разкъса гърлото на Перингтън — или на Дориан, ако Селена пожелаеше.

Мисълта бе забавна, но тя остана съсредоточена върху състезателите. С двайсет и двама шампиони, всеки от които разполагаше с по пет изстрела, изпитанието щеше да продължи ужасно дълго. Благодарение на придърпването на Каол, бе останала в края на опашката, макар, за щастие, да не бе последна. Трима души щяха да стрелят след нея. Стигаше й, че ще трябва да види останалите преди себе си, и най-вече Каин.

А те се справиха прилично. Огромните кръгли мишени бяха конструирани от пет разноцветни кръга — в центъра беше жълт с малко черно петно по средата му, което представляваше целта за най-добрите. Всяка мишена ставаше все по-малка, колкото по-надалече я поставеха, и понеже залата бе огромна, последната бе на повече от шейсет метра разстояние.

Селена прокара пръсти по гладката извивка на тисовия си лък. Стрелянето с лък бе едно от първите неща, на които я бе научил Аробин — то бе крайъгълен камък за уменията на всеки асасин. Двама от представителите на този занаят потвърдиха това с лесни и точни изстрели. Не удариха черното петно и попаденията им ставаха все по-неточни с отдалечаването на мишените, но си личеше, че учителите им, които и да са били, са знаели какво да им преподадат.

Длъгнестият асасин Пелор обаче не бе достатъчно силен, за да опъне лъка, и едвам изстреля стрелите си. Когато приключи, очите му горяха от срам, а повечето от съперниците му се подхилкваха. Каин се смееше най-силно от всички.

— Никой ли не те е учил как се стреля с лък, момче? — пита Бруло с помръкнало лице.

Пелор поклати глава и погледна към Майстора на оръжията с изненадващо нахалство.

— Повече ме бива с отровите.

— С отровите! Размаха ръце Бруло. Кралят иска шампион! А ти не можеш да улучиш и крава на паша!