Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 57

Обичайната шумотевица бе заменена от почти пълна тишина, и вместо да кръжат около треньорите си, състезателите стояха неподвижни до тях. Тя остана близо до Каол, което не бе необичайно за двамата. Но покровителите на балкона гледаха към шахматния под. Гърлото й се сви, когато срещна погледа на престолонаследника. Тя нито го беше чувала, нито виждала подир срещата си с краля, ако не броеше книгите, които й бе изпратил. Той се ухили и сапфиреносините му очи блеснаха на утринната светлина. Тя му се усмихна леко в отговор и бързо отклони поглед.

Бруло застана до завесата, поставил ръка на меча си и Селена се обърна към сцената. Някой я приближи и нямаше нужда да поглежда, за да разбере кой е.

— Доста е драматично, не мислиш ли?

Надзърна крадешком към Нокс. Изправеният до нея Каол се напрегна и тя усети как наблюдава внимателно крадеца. Несъмнено се питаше дали с Нокс не са измислили план за бягство, включващ смъртта на всеки от членовете на кралското семейство.

— След пет дни безсмислени тренировки — прошепна тя, като осъзнаваше, че много малко от присъстващите в залата приказват — съм доволна, че най-накрая се случва нещо вълнуващо.

— Какво, мислиш, е това? — засмя се под нос Нокс.

Тя сви рамене, без да изпуска от поглед завесата. Все повече и повече състезатели пристигаха. Скоро часовникът щеше да удари девет часа — времето, в което изпитанието щеше да започне. Дори да знаеше какво има зад завесата, нямаше да помогне на Нокс.

— Дано да са човекоядни вълци, които да трябва да убием с голи ръце — усмихна му се тя. — Няма ли да е забавно?

Каол тихо се прокашля. Сега не бе моментът за приказки. Селена пъхна ръце в джобовете на черните си панталони.

— Късмет — рече на Нокс, преди да тръгне към завесата. Каол я последва. Когато се отдалечиха достатъчно, тя попита тихо: — Някаква идея какво има там?

Каол поклати глава.

Селена намести кожения си колан — бе направен така, че да издържа тежестта на най-различни оръжия. Лекотата му само й напомни за това, което бе загубила — и което можеше да спечели.

От тази гледна точка вчерашната смърт на Окоядеца бе добра новина. Един човек по-малко стоеше между нея и свободата.

Тя погледна към Дориан. От своето място на балкона той вероятно виждаше какво има зад завесата. Не можеше ли да й помогне малко? Погледна и към останалите покровители — благородници в изискани одежди — и изскърца със зъби, когато видя Перингтън. Той стоеше ухилен и наблюдаваше как Каин упражнява огромните си мускули. Дали не му бе казал какво има зад завесата?

Бруло се изкашля.

— Внимание! — извика той на участниците. Всички се мъчеха да изглеждат спокойни, докато Майсторът вървеше към центъра.

— Първото ви изпитание предстои. — Той се ухили широко, все едно нещото зад завесата ще ги подложи на адски мъчения. — Както нареди Негово Величество, днес един от вас ще бъде елиминиран, оценен като недостоен...

„Не може ли просто да започнем" — помисли си тя, стиснала зъби. Бруло сякаш прочете мислите й, понеже щракна с пръсти и стражът, застанал до стената, дръпна завесата. Тя разкри гледката бавно, като се плъзгаше сантиметър по сантиметър, докато.