Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 56

— Да — отвърна Каол, докато си играеше с дългия ловен нож на кръста си. — Бях предопределен за член на Кралския съвет като баща си. Той искаше да прекарам повече време със сънародниците си, да науча това, което трябва да знаят съветниците. Каза, че след като армията на краля е в планините, можем да пренасочим интересите си от битките към политиката. — Златните му очи изглеждаха далечни. — Рифтхолд обаче ми липсваше.

— И избяга? — Тя се изуми от това, че й споделя толкова много. Нали бе отказал да говори с нея за себе си по пътя от Ендовиер насам?

— Да съм бягал? — засмя се Каол. — Не, С помощта на Бруло, Дориан убеди капитана на стражата да ме вземе за чирак. Баща ми отказа. Тогава абдикирах от титлата лорд на Аниет и я оставих на брат си. Заминах още на следващия ден.

Последвалото мълчание на капитана й подсказа какво не бе пожелал да каже. Че баща му не е възразил. Ами майка му?

— Кажи нещо за теб — въздъхна той.

— Мислех, че не искаш да знаеш нищо за мен — скръсти ръце тя. Каол се усмихна леко, а небето се оцвети в оранжево като мандарина.

— Какво биха казали родителите ти за това, че си Асасинът на Адарлан?

— Родителите ми са мъртви — отвърна тя. — Умряха, когато бях на осем.

— Значи...

Сърцето й заби като барабан.

— Родена съм в Терасен, след това станах асасин и сега съм тук. Това е всичко.

Настъпи тишина. Накрая той каза:

— Откъде ти е белегът на дясната ръка?

Нямаше нужда да поглежда към назъбената линия точно над китката си. Размърда пръсти.

— Когато бях на дванайсет, Аробин Хамел реши, че не съм достатъчно добра в боя с меч с лява ръка. Даде ми избор — или сама да счупя дясната си ръка, или той да го направи.

Спомни си изгарящата болка.

— Същата нощ затръшнах вратата върху ръката си. Така си строших две кости и се поразях жестоко. Отне ми месеци докато се излекувам. През тези месеци си служех само с лявата ръка. — Тя се усмихна свирепо. — Едва ли Бруло е правил нещо подобно с теб.

— Не е — отвърна тихо той, след което се прокашля и стана. — Първото изпитание е утре. Готова ли си?

— Разбира се — излъга тя.

Той остана за миг неподвижен и загледан в нея.

— Тогава ще се видим утре сутрин — каза и си излезе.

В тишината, която последва, Селена се замисли върху историята му, за пътищата, които ги бяха направили толкова различни, но и толкова подобни един на друг. Тя уви ръце около себе си, повя студен вятър и разлюля полите на роклята й.

15.

Селена не знаеше какво да очаква от първото изпитание, макар че никога не би си го признала. Цялото тяло я болеше от изтощителните тренировки с различните оръжия и бойни техники. Това също не би си го признала, макар вече да бе почти невъзможно да скрива пулсиращата болка в крайниците си. Когато заедно с Каол влязоха в голямата тренировъчна зала на сутринта, тя погледна към останалите състезатели и си спомни, че не е единствената, която няма представа какво я очаква. Тежка черна завеса скриваше половината зала от погледа им. Селена осъзна, че това, което се намираше от другата й страна, щеше да реши съдбата на един от претендентите.