Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 48

Принцеса Нехемия се усмихна бавно, а останалите зяпнаха. Съветникът грейна и избърса потта от челото си. Защо не бяха изпратили при Нехемия престолонаследника или поне Перингтън? Защо я придружаваше Калтейн Ромпие?

— Благодаря — отговори тихо принцесата.

— Предполагам, че сте пътували дълго — продължи Селена на ейлвийски. — Днес ли пристигнахте, Ваше Височество?

Стражите на Нехемия се спогледаха, а самата тя повдигна вежди.

— Да, а кралицата изпрати тази — принцесата посочи с брадичка Калтейн — да ме посрещне и разведе из двореца заедно с онзи потящ се червей.

Принцесата присви очи към ниския съветник, Които започна да кърши ръце и отново попи потта от челото си с кърпичка. Може би знаеше каква заплаха представлява Нехемия. Защо обаче я бяха довели в замъка?

Селена прокара език по зъбите си в опит да не се разсмее.

— Изглежда ми малко изнервен. — Трябваше да смени темата, иначе наистина щеше да се разсмее. — Какво мислите за замъка?

— Най-глупавото нещо, което съм виждала през живота си — отвърна Нехемия и погледна към тавана, все едно можеше да види стъклената надстройка през камъните. — По-скоро бих влязла в пясъчен замък.

Каол ги наблюдаваше невярващо.

— Опасявам се, че не разбирам нито дума от това, което си казахте — прекъсна ги Калтейн. Селена с мъка се сдържа да не подбели очи. Бе забравила, че и тази жена е тук.

— Ние — започна принцесата, като се мъчеше да намери точната дума на общия език — си говорихме с времето.

— За времето — поправи я Калтейн.

— Мери си приказките — сряза я Селена, преди да помисли какво прави.

Калтейн се усмихна подло.

— Дошла е да научи обичаите ни и един от тях е правилната реч. Не е редно да говори глупости.

Да научи обичаите? Или нещо съвсем друго? Лицата на принцесата и стражите оставаха неразгадаеми.

— Ваше Височество — пристъпи напред Каол. Елегантно движение, с което застана между Нехемия и Селена. — Да не би да разглеждахте замъка?

Нехемия се замисли за това как трябва да отговори и погледна към Селена, все едно очакваше тя да й стане личен преводач. Селена се усмихна леко. Нищо чудно, че съветникът се бе изпотил толкова. Нехемия бе като природна стихия.

Селена преведе въпроса на Каол без затруднения.

— Ако смятате това безумие за замък — отвърна Нехемия.

— Казва да — обърна се Селена към Каол.

— Никога не съм чувала толкова много думи да означават една — измърка Калтейн.

Селена заби нокти в дланите си.

„Ще ти оскубя косата" — помисли си тя.

Каол направи още една крачка към Нехемия и на практика блокира пътя й към Селена. Беше наистина умен. Постави ръка на сърцето си и каза:

— Ваше Височество, аз съм капитан на кралската стража. Моля, позволете ми да ви разведа.

Селена преведе думите му и принцесата кимна.

— Разкарайте я — каза тя на Селена, като махна към Калтейн. — Има отвратителен нрав.

— Свободна сте — усмихна се Селена на Калтейн. — Принцесата е уморена от компанията Ви.

— Но кралицата... — зяпна Калтейн.

— Ако такова е желанието на Нейно Височество, ще го изпълним — прекъсна ги Каол. Лицето му бе застинало в безизразната маска на протокола, но Селена можеше да се закълне, че в очите му бяха проблеснали весели искрици. Прииска й се да го гушне.