Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 47
Сара Джанет Маас
Вече имаше предимство пред тях. Сега просто трябваше да го увеличи.
Не прекъсна упражненията си, а само му се усмихна. Въздухът излезе със свирене през зъбите й.
За нейна голяма изненада той също се усмихна.
Същия следобед връхлетя страховита буря и Каол разреши на Селена да се разходи в замъка с него след края на тренировката с останалите шампиони. Макар да не говореха много, тя бе щастлива, че е пусната извън покоите си и се облече в една от най-новите си рокли — красива копринена одежда с цвят на люляк, бледорозови дантели и перлени копчета. Завиха зад един ъгъл и едва не се сблъскаха челно с Калтейн Ромпие. Асасинът щеше да направи гримаса, но забрави за това, когато видя спътницата й.
Беше жена от Ейлве.
При това истинска красавица, висока и слаба и със съвършени изящни черти. Свободната й бяла рокля контрастираше с кремовокафявата й кожа, а по-голямата част от гърдите й бе покрита от златна огърлица. На китките си носеше гривни от злато и слонова кост, а на краката си — сандали и още гривни. Тънка златна диадема с рубини украсяваше главата й, а двама стражи, въоръжени до зъби с характерните за Ейлве извити ками и ятагани, загледаха Селена и Каол внимателно, за да преценят колко опасни са.
Момичето от Ейлве бе принцеса.
— Капитан Уестфол? — възкликна Калтейн и направи реверанс. Зад нея някакъв човек, облечен с червено-черните одежди на съветник, им се поклони.
Принцесата на Ейлве остана неподвижна, а кафявите й очи не изпускаха Селена и спътника й от поглед. Селена се усмихна леко и принцесата приближи. Стражите й се напрегнаха.
Придвижваше се с грацията на пантера.
Калтейн махна към момичето, а върху красивото й лице бе изписано зле прикрито презрение.
— Това е Нейно Височество принцеса Нехемия Итгер от Ейлве.
Каол се поклони ниско. Принцесата кимна с едва забележимо помръдване на брадичката си. Селена знаеше името й. Често бе чувала робите от Ейлве в Ендовиер да се хвалят с красотата и смелостта на своята принцеса. Нехемия, Светлината на Ейлве, която щеше да ги избави от злощастната им участ. Нехемия, която някой ден можеше да застраши властта на краля в родината им, щом наследеше трона си. Нехемия, която тайно подпомагаше с информация и провизии бунтовниците в Ейлве. Но какво търсеше тя тук?
— А това е лейди Лилиан — добави бодро Калтейн.
Селена направи най-дълбокия реверанс, на който бе способна, без да падне, и каза на ейлвийски:
— Добре дошли в Рифтхолд, Ваше Височество.