Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 49

Дори не си направи труда да кимне на Калтейн, когато принцесата и съветникът се присъединиха към компанията им и оставиха вбесената придворна дама зад себе си.

— Всички ли придворни тук са такива? — попита принцесата Селена на ейлвийски.

— Като Калтейн ли? За жалост, да, Ваше Височество.

Нехемия огледа асасина и Селена осъзна, че преценява всичко — походката, стойката, дрехите й. Както самата тя бе преценила принцесата.

— Вие обаче не сте като тях. Откъде сте научили да говорите ейлвийски толкова добре?

— Аз... — Селена трябваше бързо да измисли лъжа. — Учила съм го няколко години.

— Имате селски акцент. Такъв ли открихте в книгите си?

Познавах жена от Ейлве, която ме научи на езика.

Робиня? Тонът на принцесата стана остър като бръснач и Каол ги погледна стреснат.

— Не — отвърна бързо Селена. Не одобрявам робството.

Нещо в стомаха й се сви, когато си спомни за робите, които бе оставила в Ендовиер, всички обречени на страдания до смъртта си. Това, че бе напуснала Ендовиер, не означаваше, че той е престанал да съществува.

— Значи сте много различна от останалите.

Селена успя само да кимне на принцесата, докато завиваха към залата пред тях. Слугите се разбягваха от пътя им и наблюдаваха ококорени принцесата и стражите й. След момент неловко мълчание Селена изпъна рамене.

— Защо, ако мога да попитам, сте дошли в Рифтхолд? — След кратка пауза добави — Ваше Височество?

— Няма нужда да ме наричаш така. — Принцесата се заигра с една от златните гривни по ръцете си. — Дойдох по молба на баща си, кралят на Ейлве, да науча езика и обичаите ви, така че да мога да служа по-добре на народа си.

Предвид всичко, което бе чувала за Нехемия, Селена се усъмни, че това е цялата истина, но се усмихна учтиво и попита:

— Колко дълго ще останете в Рифтхолд?

— Докато баща ми не ме извика отново. — Тя спря да играе с гривните си и се намръщи на дъжда, който барабанеше по прозорците. — Ако имам късмет, ще е още пролетта. Освен ако татко не реши, че мъж от Адарлан би бил подходящ консорт. Тогава ще остана, докато не уредим и този въпрос.

Предвид раздразнението, което прочете в очите й, Селена съжали бъдещия мъж, когото бащата щеше да избере.

Внезапно й хрумна нещо.

— За кого бихте се оженили? За Дориан?

Това бе нахално и тя съжали, че е попитала, веднага щом го изрече. Нехемия обаче само изцъка с език.

Хубавецът ли? Непрекъснато ми се усмихва, но видях как намигва и на останалите жени в двора. Искам съпруг, който да топли моето легло. Само моето.

Тя отново изгледа асасина от глава до пети. Селена усети, че погледът й се спира върху белезите по ръцете й.

— А вие откъде сте, Лилиан?

Селена внимателно скри ръцете в полите си.

— От Белхейвън, рибарско селище във Фенхароу. Още не мога да се отърся от ужасната смрад.

Това не бе лъжа. Всеки път, когато отидеше в Белхейвън и приближеше пристанищата му, й се гадеше от вонята на риба.

— В Рифтхолд също вони ужасно — изсмя се принцесата. — Твърде много хора. В Банджали поне слънцето изгаря всичко. А и речният дворец на баща ми ухае на цветовете на лотоса.