Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 50

Каол се прокашля, очевидно уморен от това, че е изключен от разговора. Селена му се ухили.

— Не бъди толкова кисел — каза му на общия език. — Трябва да угодим на принцесата.

— Спри да злорадстваш — отвърна той намръщен и постави ръка върху дръжката на меча си. Стражите на Нехемия веднага го приближиха. Каол може и да бе капитан на стражата, но Селена не се съмняваше, че тези хора ще го убият, ако преценят, че представлява заплаха.

— Просто ще я отведа до Кралския съвет. И ще ги попитам защо са позволили Калтейн да я придружава.

— Ловуваш ли? — прекъсна ги Нехемия на ейлвийски.

— Аз ли?

Принцесата кимна.

— Ами... ъ-ъ, не — отвърна Селена, като отново заговори на ейлвийски. — Предпочитам книгите.

Нехемия погледна към мокрия от дъжда прозорец.

— Повечето от нашите книги бяха изгорени преди пет години, когато Адарлан ни завладя. Нямаше значение дали са магически. — Селена усети как принцесата снижава глас, макар че съветникът не можеше да ги разбере. — Или исторически. Изпепелиха библиотеките цели, заедно с университетите и музеите.

Селена усети болката от стара рана в сърцето си и кимна.

— Ейлве не е единствената страна, в която се случи това.

Нещо студено и горчиво проблесна в очите на Нехемия.

— Повечето от книгите, които получаваме сега, идват от Адарлан и са написани на език, който почти не разбирам. Трябва да науча и него, докато съм тук. Толкова много неща. — Тя удари с крак по пода и гривните й издрънчаха. — Освен това мразя тези обувки! И проклетата рокля! Не ме интересува, че коприната е от Ейлве и че трябва да представлявам народа си! Платът ме дразни от мига, в който го сложих! — Тя погледна към претруфената рокля на Селена.

— Как издържаш да мъкнеш това огромно нещо?

Сатена вдигна полите на дрехата си.

— Ако трябва да съм честна, едвам дишам.

— Поне не страдам сама — отвърна Нехемия.

Каол спря пред една врата и нареди на шестима пазачи да наблюдават двете жени и стражите им.

— Какво прави тоя?

— Връща се в съвета, за да направи така, че Калтейн повече да не ти досажда.

Раменете на Нехемия увиснаха.

— Тук съм само от ден и вече искам да си тръгна.

Тя въздъхна и отново се обърна към прозореца, все едно можеше да види Ейлве през него.

Внезапно хвана ръката на Селена и я стисна. Пръстите й бяха изненадващо груби и издаваха, че принцесата е държала меч или кинжал. Погледите им се срещнаха и принцесата я пусна.

„Може би слуховете, че е свързана с бунтовниците в Ейлве, са истина."

— Ще ми правите ли компания, докато съм тук, лейди Лилиан?

Селена примигна. Пряко волята си, се почувства удостоена с висока чест.

— Разбира се. Когато мога, ще съм Ви на разположение.

— Имам кой да ми бъде на разположение. Трябва ми някой, с когото да разговарям.

Селена грейна. Просто не можа да се сдържи.

Тогава Каол излезе в коридора и се поклони на принцесата.

— Съветът ще ви приеме — преведе думите му Селена.

Нехемия простена, но благодари на Каол, преди да се обърне отново към нея.