Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 45

— Ще кажа, че мога и сама да се грижа за себе си — отвърна спокойно тя, но пое ръката му. — Трябва обаче да ти призная, че си брилянтен, капитане. Толкова брилянтен, че мога да ти подаря един от брилянтите, които възнамерявам да задигна от кралицата. Той се разсмя.

Двамата излязоха навън.

Където я очакваше надбягването.

Дробовете й горяха. Краката й бяха като от олово. Но не спираше да бяга и се стараеше да е в средата на групата шампиони. Бруло, Каол и останалите треньори ги следваха на коне, придружени от три дузини въоръжени стражи.

Някои от шампионите, сред които Грейв, Нед и Бил, бяха с дълги окови. Селена явно беше привилегирована, че Каол не е оковал и нея.

За огромна нейна изненада Каин водеше с лекота останалите. Как можеше някой толкова едър да е и толкова бърз.

Звуците от хрущящи сухи есенни листа и неравно дишане изпълниха топлия есенен въздух. Селена обаче не изпусна от поглед влажната тъмна коса на крадеца пред нея. Стъпка след стъпка, вдишване и издишване, това бе ритъмът, който трябваше да спазва. И не трябваше да забравя да диша равномерно.

Далеч пред тях Каин взе завоя и се отправи обратно към замъка. Последваха го като ято птици. Крачка след крачка, без забавяне на ход. Нека гледат Каин, нека насочват заговорите си срещу него. Селена нямаше нужда от победата в това състезание, за да докаже, че е най-добра. Беше си добре без похвалите на краля! Увлечена в мислите си, тя пропусна да си поеме въздух и краката й се огънаха. Въпреки това запази равновесие. Надбягването щеше да свърши. Скоро.

Дори не посмя да се озърне назад, за да провери дали някой не е паднал. Усещаше обаче върху себе си погледа на Каол, който й напомняше да си стои в средата на колоната. Явно все пак имаше някаква вяра в силите й.

Дърветата се разредиха и разкриха полето между игрището и конюшните. Финалната права! Зави й се свят. Щеше да изпсува от болката, която прониза едната половина на тялото й, ако имаше дъх за това.

Трябваше да остане в средата на колоната.

В средата на колоната!

Каин излезе от дърветата и вдигна победно ръце. Изтича още няколко крачки, като забави ход, за да успокои дишането си, а треньорът му изръкопляска. Единствената реакция на Селена бе да продължи да тича. Оставаха й само още няколко метра. Светлината на откритото поле ставаше все по-ярка и по-ярка. Трябваше да остане в средата на колоната. Годините тренировки с Аробин Хамел я бяха научили колко е опасно да се предадеш.

Тогава излезе от дърветата и синевата на небето и зеленината на тревата на откритото поле сякаш избухнаха пред очите й. Мъжете пред нея забавиха ход. Тя едвам се сдържа да не падне на колене и умерено забави крачка, като си наложи да не спира да диша, докато звездичките не изчезнаха от погледа й.