Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 37

Освен това момичето бе готово да се обзаложи, че тази жена изобщо не е изненадана да види принца. Вероятно го бе причакала.

— Лейди Калтейн — отвърна Дориан и се напрегна целият.

— Тъкмо се видях с Нейно Величество — каза Калтейн и се обърна с гръб към Селена. Ако се интересуваше поне малко от добри обноски, асасинът щеше да се засегне.

— Нейно Величество иска да Ви види. Разбира се, аз информирах Нейно Величество, че Ваше Височество е на среща и не може...

— Лейди Калтейн — прекъсна словесния й поток Дориан, — опасявам се, че не сте се запознала с новата ми приятелка.

Селена можеше да се закълне, че младата жена пред нея настръхва като котка.

— Позволете ми да ви представя лейди Лилиан Гордайна. Лейди Лилиан, запознайте се с лейди Калтейн Ромпие.

Селена потисна порива просто да си тръгне и направи реверанс. Ако й се наложеше да се съобразява с всичките дворцови простотии, щеше да предпочете да се върне обратно в Ендовиер. Лейди Калтейн се поклони и златните нишки в одеждите й проблеснаха.

— Лейди Лилиан е от Белхейвън. Пристигна снощи.

Жената погледна изпод вежди Селена.

— И колко време ще остане с нас?

— Само няколко години — въздъхна тежко Дориан.

— Само! О, Ваше Височество, колко сте забавен! Та това си е доста време!

Селена се загледа в кръстчето на Калтейн. Наистина ли бе толкова слаба? Как, в името на боговете, дишаше?

Видя как двамата мъже се споглеждат и прочете в очите им безпомощност и раздразнение.

— Лейди Лилиан и капитан Уестфол са много близки — драматично заяви Дориан. За голяма радост на Селена Каол се изчерви като домат. — За тях времето ще отлети като миг, уверявам ви.

— А за вас, Ваше Височество? — попита подло Калтейн. В гласа й се прокрадна истерична нотка.

Селена едвам сподави смеха си, когато Дориан отговори.

— Предполагам — каза бавно той и погледна Селена с прекрасните си сини очи, — че ще ми се стори още по-кратко.

Калтейн се извърна към Селена.

— Откъде намерихте тази рокля? — измърка тя. — Невероятна е.

— Аз й я поръчах — изтърси Дориан уж случайно и се загледа в ноктите си. Асасинът и принцът се спогледаха и всеки прочете мислите на другия.

Имаха общ враг.

— Наистина й отива, нали?

Калтейн сви устни, след което ги разтегли в изкуствена усмивка.

— Направо е ослепителна. Макар че светлозеленото по принцип не отива на бледите жени.

— Бледата кожа на лейди Лилиан е наследство от баща й, с което той много се гордее — заяви Дориан и се обърна към Каол, който не успяваше да скрие стъписването си. — Не сте ли съгласен, капитан Уестфол?

— За кое? — сопна се той.

— Че лейди Лилиан е ослепителна!

— Но моля Ви, Ваше Височество — скара му се Селена, като прикри злорадството си с момичешко изкикотване. — Все пак бледнея пред красотата на лейди Калтейн!

Калтейн поклати глава, но когато се обърна към Дориан, каза само:

— Много сте мили.

Дориан се размърда неспокойно.

— Е, хубаво си побъбрихме. Сега трябва да се видя с мама. Той се поклони първо на Калтейн, а после и на Каол.

След това се обърна към Селена. Тя вдигна вежди, когато той поднесе ръката й до устните си. Те бяха меки, а допирът до кожата й — нежен. Ръката й пламна от докосването му и тя усети как се изчервява. Искаше й се да отстъпи назад или да го удари.