Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 36

Селена не успя да скрие усмивката си. И тя, и принцът бяха израснали със строги и сурови родители. Аробин никога не бе заменил бащата, когото тя бе изгубила, не се бе и опитал. Но поне си имаше извинение да бъде колкото отдаден, толкова и тираничен. Защо обаче кралят на Адарлан бе допуснал синът му да не се превърне в негово идентично копие?

— Ето! — възкликна Дориан. — Предизвиках реакция! Боговете са ми свидетели, че я накарах да се усмихне! — Той погледна зад тях и, след като се увери, че никой не ги следи, прошепна: — Не мисля, че Каол ти е разкрил плана преди срещата.

— Какъв план? — Тя прокара пръст по полата си, загледана в блясъка на плата на слънчевата светлина.

— За твоята самоличност. Трябва да си мълчиш. Съперниците ти в съревнованието може и да знаят нещо за Асасина на Адарлан и да го използват срещу теб.

Добър съвет, макар да им бе отнело три седмици, за да се сетят да й го кажат.

— Щом не съм безмилостна убийца, коя съм тогава?

— Според всички в замъка — рече Дориан — се казваш Лилиан Гордайна. Майка ти е мъртва, а баща ти е заможен търговец от Белхейвън. Ти си едничката наследница на богатството му. Но в същото време пазиш черна тайна — нощем крадеш бижута. Срещнал съм те през лятото, когато си се опитала да ме обереш по време на почивката ми в Белхейвън, и тогава съм видял потенциала ти. Баща ти обаче разбрал как прекарваш нощите си и те прогонил далеч от града в селце край Ендовиер. Когато татко обявил идеята си за това съревнование, съм решил да те привлека като свой шампион. Сама можеш да попълниш детайлите.

— Сериозно? — повдигна вежда тя. — Крадла на бижута?

— Не мислиш ли, че е очарователно? — попита Дориан, а Каол изсумтя. Когато тя не отговори, принцът продължи: — Харесва ли ти дома ми?

— Много е хубав — отвърна тя.

— Хубав, а? Може би трябва да намеря още по-големи покои за шампиона си?

— Щом ти доставя удоволствие.

— Радвам се, че съперниците ти не са разклатили самоувереността ти — засмя се отново принцът. — Какво ще кажеш за Каин?

Тя разбра кого има предвид.

— Може би трябва да започнеш да ме угояваш с това, което му дава Перингтън. — Когато Дориан продължи да я гледа, тя завъртя очи.

— Мъже с ръст като неговия обикновено не са нито много бързи, нито много гъвкави. Вероятно може да ме унищожи с един удар, но ще му е голям зор да ме улучи.

Тя погледна към Каол с надеждата той да й възрази, но вместо това й отговори Дориан.

— Хубаво, аз също мисля така. Ами останалите? На някои им се носи лоша слава.

— Изглеждат жалки — излъга тя.

— Едва ли ще очакват да ги напердаши една красива млада дама — ухили се той.

За него това бе просто игра, помисли си с горчивина Селена, но преди да успее да отговори, някой ги прекъсна:

— Ваше Височество! Каква изненада!

Гласът бе силен, но гладък и премерен. Това бе жената от градината. Беше се преоблякла — носеше рокля от бяло и златно. Пряко волята си Селена й завидя. Изглеждаше зашеметяващо.