Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 38

— До нови срещи, лейди Лилиан — усмихна й се той. Селена се изкушаваше да погледне към Калтейн, но само направи реверанс.

— Ние също трябва да тръгваме — рече Каол и Дориан се отдалечи, докато си свиркаше с ръце в джобовете. — Мога ли да ви придружа донякъде? — попита капитанът неискрено.

— Не — излая Калтейн, свалила маската на благоприличие, — имам среща с Негова Светлост херцог Перингтън. Пак ще се видим, лейди Лилиан. — Изрече го с тон, с който всеки асасин би се гордял. — Ще станем големи приятелки.

— Разбира се — отвърна Селена. Калтейн мина покрай тях, а полите й изшумоляха около нея. Двамата изчакаха стъпките й да заглъхнат, преди да се заговорят отново.

— Много се забавляваше, нали? — изсумтя Каол.

— И представа си нямаш. — Селена го потупа по ръката. — Сега и ти трябва да се преструваш, че ме харесваш, и всичко ще е наред.

— Изглежда, с престолонаследника имате едно и също чувство за хумор.

— Може да станем добри приятели с него, а ти ще отидеш по дяволите.

— Дориан има по-красиви приятелки с по-добър произход.

Тя го погледна обидено, а той се ухили.

— Мале, че сме суетни!

— Мразя такива жени! — отвърна на погледа му тя. — Толкова отчаяно се борят за вниманието на мъжете, че предават собствения си пол. И после казваме, че вие не мислите с главите си! Напротив, вие поне сте откровени.

— Казват, че баща й е богат колкото краля — отвърна Каол. — Подозирам, че затова Перингтън я харесва толкова. Пристигна в носилка, по-голяма от селска къща. Бяха я носили триста километра.

— Каква простащина.

— Жал ми е за слугите й.

— А на мен за баща й!

Двамата се разсмяха и той повдигна ръката, за която я бе хванал. Когато стигнаха покоите й, тя спря.

— Ще обядваме ли? Умирам от глад.

Той погледна към стражите и усмивката му угасна.

— Имам да свърша малко работа. Като това да подготвя отряда, с който ще пътува кралят.

Тя отвори вратата и го погледна. Той се усмихна отново и малката луничка на бузата му се покачи нагоре.

— Какво? — попита тя. От стаята й се носеше уханието на нещо вкусно и стомахът й изкъркори.

— Асасинът на Адарлан — поклати глава той, разсмя се и тръгна надолу по коридора. — Почини си — подвикна през рамо. — Съревнованието наистина започва утре. И дори да си толкова невероятна, колкото твърдиш, пак ще е по-добре да си се наспала. Селена вдигна очи към тавана и затръшна вратата след себе си, но когато се зае с обяда си, установи, че си тананика.

11.

Селена се чувстваше, все едно са я сръчкали веднага щом е затворила очи. Простена и направи гримаса, когато някой дръпна завесите, за да приветства утринното слънце.

—Добро утро!

Никаква изненада. Беше Каол.

Тя се сви под завивките и придърпа одеялото над главата си, но той го сграбчи и го хвърли на пода. Нощницата се бе увила около бедрата й и Селена потръпна от студ.

— Студено е! — оплака се тя и сви колене до тялото си. Не й пукаше, че има само няколко месеца, за да победи останалите шампиони. Спеше й се! Щеше да е по-добре, ако престолонаследникът я бе измъкнал по-рано от Ендовиер, за да може да възстанови силите си. Откога ли знаеше за съревнованието?