Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 39

— Ставай. — Каол издърпа възглавницата изпод главата й. — Губиш ми времето.

Не показа с нищо, че вижда щедрото количество плът, което нощницата й разкриваше.

Селена изсумтя и се завъртя към ръба на леглото, след което протегна ръка, за да докосне пода.

— Подай ми пантофките — промърмори тя, — подът е като от лед.

Той изсумтя, но тя се постара да не му обръща внимание, докато се изправяше. След това се олюля и тръгна към трапезарията, където я очакваше огромна закуска.

— Яж бързо — нареди Каол и посочи с брадичка храната — съревнованието започва след час!

Тя се постара да скрие тревогата си с престорена въздишка и се пльосна на стола с грацията на сънена мечка. След това огледа масата. Пак нямаше ножове.

Заби вилица в една от наденичките.

— От какво, ако мога да попитам, си толкова уморена? — поинтересува се Каол.

Тя изпи чаша сок от нар и обърса устата си със салфетка.

— Четох до четири сутринта — отвърна тя. — Писах на принца ви за разрешение да ползвам библиотеката. Той ми прати седем книги от личната си колекция и ми нареди да ги прочета.

— Как си посмяла да пишеш на престолонаследника! — поклати глава Каол.

Тя се ухили и отхапа от шунката си.

— Можеше и да не отговори на писмото ми. Но пък аз съм неговият шампион. Не всички са длъжни да се държат толкова отвратително с мен като теб.

— Ти си една убийца.

— Ако бях крадла на бижута, щеше ли да бъдеш по-мил? Не си прави труда да ми отговаряш — махна с ръка тя.

Опита от кашата, не остана доволна и изсипа четири лъжици кафява захар в сивото ястие.

Дали останалите щяха да са сериозни съперници? Преди да се разтревожи наистина, тя спря поглед върху черните дрехи на капитана.

— Ти винаги ли се обличаш като гробар?

— Побързай — отвърна простичко той. — Съревнованието не чака. Внезапно изгуби апетит.

— Тогава трябва да се преоблека. — Тя понечи да извика Филипа, след което се спря. — Какво мога да очаквам от турнира днес? Да знам какви дрехи ще са подходящи.

— Не зная — отвърна той. — Не казват нищо, докато не пристигнем. Капитанът потупа дръжката на меча си и извика една слугиня, която изпроводи Селена до спалнята й. Той нареди зад гърба им:

— Облечи я с риза и панталони, нещо, което да й осигурява свобода на движението, но да не разкрива прекалено много. И донеси наметало!

Момичето изчезна в съблекалнята. Селена я последва, спокойно се съблече по бельо и с огромна наслада забеляза как бузите на Каол стават като домати, преди да извърне поглед.

След няколко минути обаче отново бе намръщена, докато подтичваше зад капитана във фоайето.

— Изглеждам нелепо! Панталоните са просто ужасни, а за ризата не искам и да говоря!

— Спри да се вайкаш! На никой не му пука за дрешките ти.

Той отвори вратата на покоите й и стражите пред нея мигновено застанаха мирно.

— Пък и можеш да се съблечеш в казармите. Сигурен съм, че останалите ще се зарадват много да те видят по бельо.