Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 29
Сара Джанет Маас
Колко странно бе да държи писалка! Изписа буквите във въздуха. Бе невъзможно да е забравила да пише. Пръстите й се размърдаха непохватно, когато писалката докосна листа, и тя внимателно написа името си, а след това и азбуката, цели три пъти. Буквите бяха неравни, но четливи. След това взе още един лист хартия и започна да пише:
Селена бе много горда от писмото си и го връчи на най-симпатичната слугиня, която успя да намери, с инструкциите да го предаде лично на престолонаследника. Когато жената се върна след половин час, натоварена с купчина книги, Селена се разсмя и взе бележката, поставена върху тях.
Селена се разсмя отново и взе книгите от жената, като й благодари за услугата. Влезе в спалнята си, затвори с шут вратата и се отпусна на леглото, като пръсна книгите по червената му повърхност. Избра тази, която й се стори най-интересна, легна и се зачете.
Ужасният тътен от часовниковата кула събуди Селена на следващата сутрин. Сънена, тя се опита да преброи ударите.
Беше обяд! Изправи се. Къде беше Каол и, по-важно, какво ставаше със съревнованието? То не почваше ли днес?
Тя скочи от леглото и се затича из покоите си, като очакваше да намери капитана там с ръка на меча.
Нямаше никого. Тя подаде глава в коридора, но четиримата стражи само посегнаха към оръжията си. Върна се назад и се показа на балкона.
Пет арбалета се насочиха към нея.
Тя отпусна ръце и огледа есенния ден.
Дърветата в градината бяха оцветени в златисто и кафяво, а половината им листа бяха нападали по земята. Денят обаче бе толкова топъл, че можеше да мине за летен.
Селена седна на перилата и помаха на стражите, насочили арбалети към нея. Можеше да види мачтите на корабите отвъд Рифтхолд, фургоните и хората, които вървяха по улиците. Зелените покриви на града сияеха в изумрудено на лъчите на слънцето.
Погледна отново към петимата стражи под балкона. Те отвърнаха на погледа й и внимателно свалиха арбалетите си.
Тя се ухили. Можеше да ги зашемети с тежките книги.
Тогава от градината се чу шум и някои от стражите се обърнаха. Иззад близкия плет се появиха три жени, унесени в приказки. Повечето от разговорите, които Селена бе чула предишния ден, й се сториха безкрайно скучни и тя не очакваше нещо различно от приближаващите се жени. Носеха красиви рокли, макар дамата по средата — с черна коса — да бе с най-хубавата от всички. Червените й поли бяха големи като палатка, а корсетът й бе стегнат толкова плътно, че Селена се запита дали кръстчето й може да е по-широко четиридесет сантиметра.