Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 30

Другите жени бяха руси и в светлосини рокли, чиито модели си приличаха и подсказваха, че са по-нисш ранг. Селена отстъпи от перваза, когато те спряха до най-близкия фонтан.

От мястото си в края на балкона можеше да види как жената в червено приглажда полите си.

— Трябваше да облека бялата си рокля — обяви тя достатъчно високо, та цял Рифтхолд да чуе. — Дориан обича бялото. — След това надипли полата си. — Подозирах обаче, че всички ще носят бяло.

— Да се преоблечем ли, милейди? — попита една от блондинките.

— Не! — сопна се чернокосата. — Роклята ти е добре избрана, стара и мърлява.

— Но... — отвори уста друга блондинка, след което спря, защото господарката й извърна глава към нея. Селена приближи перилата и се загледа надолу.

Роклята не изглеждаше особено стара.

— Не след дълго Дориан ще ме покани на лична аудиенция.

Селена се приведе на ръба на балкона. Стражите гледаха трите момичета с повишено внимание, но очевидно не защото ги мислеха за опасни.

— Дано Перингтън не се сърди, много съм му благодарна, задето ме покани в Рифтхолд. Мама сигурно се върти в гроба!

Жената млъкна, след което добави:

— Чудя се коя ли е тя?

— Майка Ви ли, милейди?

— Жената, която принцът доведе тук. Чух, че прекосил цяла Ерилея, за да я намери, и тя влязла в града, яхнала коня на капитана. Не разбрах нищо повече за нея. Дори името й.

Двете блондинки се спогледаха по начин, който разкри на Селена, че този разговор се е водил много пъти и преди.

— Няма от какво да се притеснявам — продължи жената. — Няма да приемат блудницата на принца добре.

Неговата каква?

Блондинките спряха под балкона и запърхаха с клепки към стражите.

— Искам лулата си — промърмори жената и започна да масажира слепоочията си. — Това ужасно главоболие отново се връща.

Селена вдигна вежди.

— Освен това — продължи чернокосата и тръгна нанякъде, — трябва да пазя гърба си. Може би дори ще се наложи...

Прас!

Жените извикаха и стражите се завъртяха с вдигнати арбалети. Селена се бе отдръпнала назад в сенките, хвърляни от арката на балкона.

Саксията бе пропуснала.

Този път.

Жената изпсува толкова цветисто, че Селена трябваше да запуши устата си, за да не избухне в смях. Слугините й закудкудякаха и започнаха да чистят калта от роклята и велурените й обувки.

— Тихо! — изсъска жената.

Стражите останаха с каменни изражения.

— Мълчете и да вървим!

Жените се отдалечиха, а блудницата на принца се прибра в покоите си и нареди на слугините да я облекат в най-хубавата рокля, която намерят.

9.

Селена застана пред огледалото от палисандрово дърво и се усмихна.