Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 28

— Обичаш да четеш?

— А ти не обичаш ли? — повдигна вежда тя.

Без да изчака отговора му, се затича навътре в библиотеката, а краищата на роклята й заметоха пода. Насочи се към най-близкия рафт и огледа заглавията.

Не разпозна нито едно.

Разсмя се и продължи да тича, като прокарваше пръсти по прашасалите томове.

— Не знаех, че асасините са толкова запалени по четенето — обади се Каол.

Ако можеше да умре тук, тя щеше да си отиде щастлива.

— Нали каза, че си от Терасен? — продължи той. — Не си ли посещавала Великата библиотека на Оринт? Казват, че била два пъти по-голяма от тази. Че съдържала цялото познание на света.

Тя се извърна от томовете, които изучаваше в момента.

— Да — призна си, — когато бях много малка. Мислех, че няма да ме пуснат да я разгледам. Майсторите схолари* се притесняваха, че ще съсипя някой безценен ръкопис.

Повече никога не се бе връщала във Великата библиотека. Запита се колко ли от томовете й са били изгорени по заповед на краля на Адарлан, задето съдържат заклинания. Натъжи се от думата „била", използвана от Каол. Досети се, че повечето от книгите вече ги няма. Искаше й се да се надява, че Майсторите схолари са отнесли част от безценните книги на безопасно място. Че когато кралят на Адарлан е избил владетелите на Терасен, старците са били достатъчно благоразумни, за да запазят трупаните две хилядолетия знания и идеи.

Усети празнина в себе си и затова смени темата.

— Защо няма от твоите тук?

— Библиотеката няма нужда от стражи.

Колко бъркаше само! Библиотеките бяха пълни с идеи, а идеите бяха най-опасните и силни оръжия на света.

— Имах предвид твоите благородници — каза обаче тя.

Той се облегна на една от масите, без да пуска меча си.

Поне единият от двамата си даваше сметка, че са останали сами в библиотеката.

— Опасявам се, че четенето излезе от мода.

— Още по-добре. Ще си чета на спокойствие.

— Как пък не. Книгите принадлежат на краля.

— Но това е библиотека, нали така?

— Да, но е собственост на краля, а ти не си от благороднически произход. Ще трябва да получиш разрешение от него или от принца.

— Съмнявам се, че някой от тях ще забележи липсата на няколко книги.

— Хайде — въздъхна Каол, — гладен съм.

—Е и? — подразни го тя. Той изръмжа и я издърпа от библиотеката.

След самотна вечеря, по време на която Селена прецени възможните пътища за бягство, както и колко оръжия може да вземе със себе си, тя започна да крачи напред-назад из стаята си. Къде бяха съперниците й? Дали те имаха право да четат, или не?

Селена се отпусна на стола си. Бе уморена, а слънцето едва залязваше. Вместо да чете, можеше да посвири на пианото, но... отдавна не се бе упражнявала, а и не бе сигурна, че може да изтрае собствената си некадърна свирня. Прокара пръсти през брошката на роклята си.

Толкова много книги, а нямаше кой да ги чете!

Тогава й хрумна нещо и тя скочи на крака, след което отново седна и извади лист пергамент. Щом капитан Уестфол настояваше протоколът да се спазва, тя щеше да го спази. Натопи писалката в мастилницата и я задържа над листа.