Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 31

Прокара ръка по роклята си. Бяла дантела с цвета на морска пяна се спускаше надолу по врата й и се разливаше над гърдите й в зеленикавия океан от коприната на роклята. Червен шарф покриваше талията й и образуваше обърнат наопаки връх, разделящ корсета от полата й. А в корсета имаше скрит малкият саморъчно направен от фуркети кинжал. Бодеше я жестоко.

Тя вдигна ръце, за да приглади накъдрената си коса.

Не знаеше какво точно смята да прави сега, след като се беше облякла, особено при положение, че вероятно щеше да се наложи да се преоблече преди началото на съревнованието.

Селена чу шумоленето на поли и вдигна очи към огледалото, за да види как Филипа влиза зад нея. Асасинът се опита да не се стегне и, естествено, не успя.

— Толкова е жалко, че си такава — въздъхна Филипа и обърна Селена към себе си. — Иначе можеше и да заплениш някой лорд и да се омъжиш за него. А защо не и за самия принц? Макар че там щеше да се наложи да се постараеш.

Тя намести зелената рокля на Селена, преди да се наведе и да почисти чехлите й с цвят на рубин.

— Вече има слухове за това. Подочух как някакво момиче разправя, че престолонаследникът ме е довел тук, за да ми завърти главата. Мислех, че целият двор знае за нелепото съревнование.

Филипа се изправи.

— Каквито и да са слуховете, ще отшумят още след седмица. Само гледай. Той ще си намери ново момиче и дворът ще забрави за теб.

— Селена изпъна рамене и Филипа оправи един немирен кичур. — Не се сърди, кукличке. Престолонаследникът е обграден от красиви жени. Трябва да се гордееш, че те мислят за една от любовниците му.

— Не бих искала да ме виждат в такава светлина.

— По-добре, отколкото в тази на асасин.

Селена погледна към Филипа, след което се разсмя.

— Много по-хубава си, когато се усмихваш — поклати глава Филипа.

— Почти изглеждаш като момиче. Ти обаче винаги си начумерена!

— Може би си права — призна си Селена и понечи да седне на една лилава табуретка.

— Не! — развика се Филипа и Селена замръзна на мястото си. — Ще намачкаш плата.

— Краката ме болят ужасно в тези обувки — погледна я жално момичето. — Нали не очакваш да седя права цял ден? Ами когато ям?

— Можеш да седнеш чак след като някой ти каже колко прекрасно изглеждаш.

— Никой не знае, че си ми слугиня.

— Знаят, знаят. Пратена съм да прислужвам на любовницата на принца от Рифтхолд.

Селена прехапа устни. Не можеше да прецени дали е добре, че не знаят коя е, или не. Какво щяха да решат останалите съперници от съревнованието?

Може би все пак щеше да е по-добре да си е в панталони и туника! Селена посегна да махне една къдрица, която я гъделичкаше по бузата, но Филипа избута ръката й.

— Ще си съсипеш прическата!

Вратите на покоите й се отвориха и долетя познато сумтене. Тя погледна към огледалото и видя отражението на Каол, който пристигна с тежки стъпки.

Филипа направи реверанс.

— Ти — започна той, но млъкна, когато Селена го погледна. Веждите му се сключиха, а очите му внимателно огледаха тялото й. Отвори уста да каже нещо, но после поклати глава и се намръщи. — Горе. Веднага.