Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 27

— Като дете не смеех да го приближа — призна си Каол.

— Не очаквах да видя нещо подобно пред Портите на Уирда. Не и в градина. Колко е старо?

— Кралят го построи по случай раждането на Дориан.

— Кралят? Сегашният крал?

Каол кимна.

— Но защо е построил такова отвратително нещо?

— Хайде — каза той, без да обръща внимание на въпроса й — да вървим.

Но Селена остана загледана в часовника. Тънкият ноктест пръст на каменния демон сочеше към нея. Можеше да се закълне, че усмивката му се е разширила и разкрива още повече от острите му зъби. Тъкмо се накани да последва Каол, когато забеляза една плоча пред себе си.

— Какво е това?

— Кое?

Тя посочи към знака, отбелязан на плочата. Кръг с вертикална линия, която минаваше през средата му и излизаше извън него. И двата й края бяха закривени. Едната сочеше нагоре, а другата надолу.

*Статуя на каменен демон — Бел.прев.

— Това да не отбелязва края на пътя?

Той застана до нея.

— Нямам представа.

— Сочи към него — рече Селена, като имаше предвид гаргойла. — Какво означава този символ?

— Че ми губиш времето — отвърна той. — Вероятно е декоративен.

— Има ли и други подобни символи?

— Ако се огледаш, сигурно ще намериш.

Тя позволи да бъде отведена от градината, далеч от сянката на часовниковата кула, в мраморните зали на замъка. Но колкото и да се опитваше, не можеше да се отърве от чувството, че изпъкналите очи на гаргойла не я изпускат от поглед.

Продължиха към кухненските помещения, в които цареше бъркотия от викове, облаци брашно и пушек от напалените огньове. Щом излязоха оттам, се озоваха в началото на дълъг коридор, празен и тих, ако не се брояха следите от стъпките им.

Селена замръзна.

— Какво — прошепна — е това?

Тя посочи към високите шест метра дъбови врати. Очите й се разшириха, когато видя каменните дракони, изваяни на стената от двете им страни. Красиви величествени животни, които нямаха нищо общо със златните уивърни на кралския печат.

— Библиотеката. — Думата отекна в съзнанието й като гръмотевица. Тя се загледа в бравите, оформени като железни нокти.

— Можем ли... мога ли да вляза?

Капитанът на стражата отвори с нежелание вратите, а мускулите на гърба му се напрегнаха, когато натисна захабения дъб. В сравнение със слънчевия коридор вътрешността на библиотеката изглеждаше тъмна и заплашителна, но когато влезе, Селена видя, че там има черно-бял мраморен под, свещници, огромни махагонови маси, червени кадифени столове, запален огън, мостове, стълби, перила и. книги. Много, много книги.

Бе влязла в град, направен от кожа и хартия. Селена постави ръка на сърцето си. По дяволите бягството й!

— Никога не съм виждала. колко книги има тук?

Каол сви рамене.

— Когато ги преброиха за последно, повече от милион. Но това бе преди двеста години. Предполагам, че вече са повече, особено като се имат предвид легендите, че има и втора библиотека под тази, чиито коридори се спускат дълбоко в катакомбите на замъка.

— Милион? Повече от милион книги? — Сърцето й затупка бясно, а тя си позволи да се усмихне. — Ще умра, преди да прочета и половината!