Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 184

— Възможно ли е да отидеш в други светове? — Селена смътно си спомни Знаците на Уирда, които бе прочела в книгите преди много месеци.

— Не зная — погледна я внимателно Нехемия, — не съм завършила обучението си. Но кралицата беше едновременно в нашия свят и извън него. Тя е в пространството между световете и не може напълно да дойде при нас, като същото важи и за създанията, които ти видя. Изисква се огромна сила, за да отвориш истински портал, за да пуснеш нещо — и дори тогава порталът се затваря незабавно след това. Каин го отваряше, колкото да пусне ридерака, но това траеше много кратко. И аз трябваше да го отварям отново, за да го изпращам обратно там, откъдето е дошъл. Играехме си на котка и мишка месеци на ред. — Тя разтри слепоочията си. — Нямаш идея колко ме умори всичко това.

— Каин призовава всички онези създания за дуела, нали?

— Може би — замисли се над въпроса Нехемия, — но те вече чакаха.

— Аз обаче можех да ги видя само заради отровата, която Калтейн ми даде?

— Не зная, Елентия — въздъхна Нехемия и се изправи. — Зная само, че Каин бе научил тайните на моя народ, тайни, отдавна забравени в далечния север. Това ме безпокои.

— Поне е мъртъв — отвърна Селена и преглътна. — Но... на онова място... Каин не приличаше на себе си, а на демон. Защо?

— Вероятно защото призоваваното от него зло се е загнездило в душата му и го е превърнало в нещо различно.

— Говореше за мен. Сякаш знае всичко. — Селена стисна завивките. Нещо проблесна в очите на Нехемия.

— Понякога злите хора ни казват неща, с които да ни объркат, и с които да тровят мислите ни дълго след като сме се изправили срещу тях. Щеше да е радостен да види, че още се безпокоиш за дивотиите, които ти е наговорил. — Нехемия я потупа по ръката. — Не му доставяй удоволствието да продължава да те тревожи, прогони тези мисли от главата си.

— Поне кралят не знае за това. Не мога да си представя какво би направил, ако притежаваше такива сили.

— А аз мога — отвърна тихо Нехемия. — Знаеш ли какъв е Знакът, изобразен на челото ти?

— Не — замръзна Селена, — а ти?

Нехемия я погледна преценяващо.

— Не, не зная. Но съм го виждала и преди. Изглежда, е част от теб. Наистина се притеснявам какво мисли кралят за това. Цяло чудо е, че досега не те е разпитал. — Кръвта на Селена замръзна във вените й и Нехемия бързо добави: — Не го мисли. Ако е искал да те разпита, досега да го е направил.

Селена издиша.

— Защо си дошла тук всъщност, Нехемия?

Принцесата замълча за миг.

— Не съм вярна на краля на Адарлан. Знаеш това. Не се боя да ти кажа, че съм дошла в Рифтхолд по една-единствена причина. За да разбера плановете му.

— Като шпионин? — прошепна Селена.

— Ако искаш, наречи го така. Готова съм на всичко за родината си. Няма жертва, която да е прекалено голяма, за да освободя хората си от игото, или за да предотвратя следващо клане.