Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 186

— И не си спал заради това?

— Аз. не мога. — изпъшка той. Тя го остави да си подреди мислите. — Съжалявам — каза той, отдръпна ръце от лицето си и изпъна рамене. Тя кимна. Нямаше да го притиска. — Как се чувстваш? Ама наистина!

Усети страха в думите му.

— Ужасно — отвърна предпазливо тя — и подозирам, че изглеждам както се и чувствам.

Той се усмихна леко. Мъчеше се да се пребори с чувството, което го измъчваше — каквото и да бе то.

— Виждал съм те и по-красива. — Той погледна към леглото. — Имаш ли нещо против да си легна? Страшно съм уморен.

Тя не възрази, когато той свали ботушите и разкопча жакета си. Простена, докато лягаше до нея, и постави ръце на стомаха си.

Селена го видя как затваря очи и въздъхва през носа си. Лицето му сякаш се поуспокои.

— Как е Каол? — попита тя и се напрегна. Спомни си ужаса на лицето му, когато кръвта го бе обляла.

— Ще се оправи — отвори едно око Дориан. — Взе почивка вчера и днес. Мисля, че има нужда.

Сърцето на Селена се сви.

— Не бива да се чувстваш виновна — обърна се той към нея така, че да я погледне в лицето. — Той стори това, което трябваше.

— Да, но...

— Няма „но" — настоя Дориан. — Каол знаеше какво прави.

Той я погали с пръст по бузата. Кожата му бе ледена, но тя прикри потръпването си.

— Съжалявам — каза той и отдръпна пръста си, — задето не те спасих.

— За какво говориш? За това ли се терзаеш?

— Съжалявам, задето не спрях Каин в момента, в който разбрах, че нещо не е наред. Калтейн те упои, а аз трябваше да разбера и да й попреча да го направи. Когато осъзнах, че халюцинираш. съжалявам, че не направих нищо, за да го спра.

Селена си спомни жълтите зъби и зелената кожа на изчадията и сви пръстите си в юмрук, макар да я боляха.

— Не се извинявай — каза тя. Не искаше да говори за ужасите, които бе видяла, за коварството на Калтейн или за това, което Нехемия й бе споделила. — Постъпи така, както всеки би постъпил. Така, както трябваше да се постъпи. Ако се беше намесил, щяха да ме дисквалифицират.

— Трябваше да накълцам Каин веднага, щом те удари. Вместо това стоях като глупак. Каол поне коленичи до кръга. Аз трябваше да съм този, който убива Каин.

Демоните избледняха от съзнанието й, а Селена се ухили.

— Вече започваш да звучиш като асасин, приятелю.

— С какъвто се събереш, такъв ставаш.

Селена вдигна ръка от възглавницата и я постави на нежното място между рамото и гърдите му. Усети да я обливат горещи вълни. Извъртя се, макар тялото й да избухна в агония, и сложи ранената си ръка на стомаха му. Сладкият дъх на Дориан затопляше челото й. Тя се усмихна, когато той я прегърна през рамо, и за момент двамата притихнаха.

— Дориан — каза тя и той я цапна по носа. — Оу — каза тя и го сбърчи.

Макар лицето й да бе в синини, Каин по чудо не бе успял да я обезобрази, макар че на крака й щеше да остане още един белег.

— Да? — попита той и отпусна брадичка на главата й.

Тя се заслуша в спокойното и равномерно биене на сърцето му. Смяташе ли, че мога да спечеля, когато ме измъкна от Ендовиер?