Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 183

— Но защо ме накара да ти давам уроци?

— Защото имах нужда от приятелка — погледна към тавана Нехемия,

— защото те харесах.

— Значи наистина си чела онази книга, когато попаднах на теб в библиотеката.

— Правех проучвания — кимна Нехемия — на Знаците, както ги наричате на вашия език. Излъгах, когато ти казах, че не знам нищо за тях. Знам всичко за тях. Как да ги чета, как да ги използвам. Цялото ми семейство знае, но го пазим в тайна и го предаваме от поколение на поколение. Те се ползват само като последно средство за защита срещу злите сили или срещу ужасни болести. А тук магията е забранена и въпреки че силата на Знаците е различна, ако хората разберат, че ги използвам, ще ме хвърлят в затвора.

Селена отново опита да се изправи, като прокле наум, че не може да се движи, без да рискува да припадне от болка.

— Използваш ги?

Нехемия кимна мрачно.

— Пазим ги в тайна заради ужасната сила, която имат. Тя може да се използва и за добро, и за зло. Ала повечето хора я ползват за зло. Откакто пристигнах тук, ми стана ясно, че някой призовава демони от отвъдните светове — селения, които съществуват отвъд нашия свят. Онзи глупак Каин знаеше достатъчно Знаци, за да призовава съществата, но не и за да ги контролира и връща обратно там, откъдето са дошли. Отне ми месеци да издирвам и унищожавам изчадията, които той пусна сред нас. Затова отсъствах толкова често.

Селена пламна от срам. Как бе могла да повярва, че Нехемия избива другите шампиони? Вдигна ръка и огледа белезите по нея.

— Ето защо не ме пита от какво съм била ухапана. Ти... ти си използвала Знаците, за да ме изцериш.

— Продължавам да не зная как си попаднала на ридерака. Опасявам се обаче, че това е разказ за друг път. — Нехемия изцъка с език.

— Знаците, които откриваше под леглото си, ги рисувах аз. — Селена подскочи и изсъска, когато болка заля тялото й. — Това са Знаци за защита. Представа си нямаш каква играчка беше да ги изписвам наново и наново, докато ти ги измиваше. — Краищата на пълните й устни се изкривиха в усмивка. — Без тях ридеракът щеше да дойде много по-бързо при теб.

— Защо?

— Защото Каин те мразеше, естествено. Искаше да те елиминира от надпреварата. Ако не беше умрял, щях да го питам откъде се е научил да отваря такива портали. Когато отровата те накара да се зарееш между световете, самото му присъствие някак призова изчадията в пространството между тях, за да те разкъсат. След всичко, което направи обаче, той си заслужи Каол да го набучи като на шиш.

Селена погледна към вратата на спалнята. Не бе виждала Каол от вчера. Дали кралят не го бе наказал задето й е помогнал?

— Него го е грижа много повече за теб, отколкото и двамата осъзнавате — рече Нехемия и се усмихна леко.

Селена пламна.

— Предполагам, искаш да знаеш как те спасих? — прокашля се Нехемия.

— Ако ти искаш да ми кажеш — отвърна Селена и принцесата се усмихна.

— Със Знаците отворих портал към едно от селенията на отвъдното и пуснах Елена, първата кралица на Адарлан.

— Познаваш ли я? — повдигна вежда Селена.

— Не, но тя отвърна на моя зов за помощ. Не всички отвъдни селения са пълни със смърт и мрак. Някои са дом на създания на доброто, готови да ни се притекат на помощ в Ерилея, ако нуждата ни е искрена. Тя чу твоята молба за помощ много преди да отворя портала.