Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 182

Баща му не отвърна и, без да чака да го освободят, принцът се завъртя на пети и излезе.

Когато се събуди, Селена се опита да не трепери от болката, прорязваща рамото и крака й. Увита в завивки и превръзки, тя погледна към часовника на камината. Бе почти един следобед. Когато си отвори устата, челюстта я заболя. Селена нямаше нужда от огледало, за да види, че е покрита със синини. Намръщи се и лицето й запулсира от движението. Несъмнено изглеждаше ужасно. Опита се да седне, но не успя. Всичко я болеше.

Ръката й бе превързана, а бедрото я прободе ужасно при опита да раздвижи крака под одеялото. Не помнеше какво точно е станало по време на дуела, но поне не я бяха убили — нито Каин, нито кралят.

Сънищата й миналата нощ бяха изпълнени с Нехемия и Елена, макар нерядко те да изчезваха, заменени от видения с Демони и живи мъртъвци. И всички отвратителни неща, които Каин бе наговорил... Кошмарите бяха толкова ужасни, че Селена почти не спеше въпреки болката и изтощението. Запита се какво ли е станало с амулета на Елена. Имаше чувството, че кошмарите се дължат на отсъствието му и много искаше да й го върнат, макар Каин да бе вече мъртъв. Вратата на покоите й се отвори и тя зърна застаналата на прага Нехемия. Принцесата само се усмихна леко, след което затвори вратата на спалнята и се приближи. Лапичка вдигна глава и размаха опашка.

— Здравей — каза Селена на ейлвийски.

— Как се чувстваш? — отвърна Нехемия на общия език без следа от акцент.

Лапичка се покатери на болните крака на Селена, за да поздрави принцесата.

— Ами, както изглеждам — отвърна Селена. Устата я заболя от движението.

Нехемия седна на края на матрака. Селена направи гримаса, когато креватът под нея се размърда. Нямаше да се възстанови лесно. След като приключи с близането и душенето на Нехемия, Лапичка се сви на кравай между тях и заспа. Селена зарови пръсти в меката й като кадифе козина.

— Няма да увъртам — каза Нехемия. — Спасих ти живота по време на дуела.

Тя имаше смътен спомен за това как пръстите на Нехемия изписват странни символи във въздуха.

— Значи не е било халюцинация? И. и ти също си видяла всичко това? — Селена се опита да се изправи леко, но всяко движение й носеше болка.

— Не беше халюцинация — отвърна принцесата. — И, да, видях всичко, което и ти. Моите дарби ми помагат да виждам неща, които другите не могат. Отровата, която Калтейн пусна във виното ти, позволи и на теб да зърнеш какво всъщност обитава нашия свят. Не мисля, че Калтейн е търсила такъв ефект, но билето реагира по този начин с кръвта ти. Магия при магия отива.

Селена се размърда неспокойно при тези думи.

— Защо се преструваше толкова време, че не разбираш езика ни? — попита, за да смени темата. Зачуди се обаче защо въпросът е почти толкова болезнен, колкото и раните.

— Първоначално за защита — отвърна Нехемия и внимателно постави ръката си върху тази на Селена. — Ще се изненадаш какви неща изричат хората, когато си мислят, че не ги разбираш. С всеки

следващ ден, в който се правех на неграмотна обаче, ми бе все по-трудно да съм около теб.