Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 180

— Казах ви — подшушна херцогът на ухото на краля, — тя е готова на всичко, за да докопа престола...

Повлякоха я назад и думите му заглъхнаха. На лицето на херцога нямаше абсолютно никаква емоция. Бе я направил на глупачка.

— Моля ви, Ваше Величество! — развика се Калтейн. — Негова Светлост ми каза, че Вие.

Но херцогът просто отклони поглед.

— Ще те убия! — изкрещя тя на Перингтън и се обърна към краля, но той също отклони поглед. На лицето му бе изписано отвращение. Нямаше да я послуша, все едно каква е истината. Перингтън бе изпипал внимателно целия си план, а тя бе просто марионетка в ръцете му. Бе се правил на глупак през цялото време, за да й забие ножа в гърба.

Калтейн риташе и пищеше в ръцете на стражите, но масата на краля ставаше все по-малка и по-малка. Когато стигнаха портите на замъка, херцогът й се ухили и мечтите й станаха на прах.

51.

Следващата сутрин Дориан вирна брадичка, когато баща му погледна към него. Не сведе очи, независимо колко секунди отминаха тихо. Баща му бе позволил на Каин толкова дълго да се гаври със Селена, въпреки че видимо бе упоена... Бе цяло чудо, че Дориан още не му се бе разкрещял. Но имаше нужда от тази аудиенция.

— Е? — попита кралят накрая.

— Бих искал да науча какво ще се случи с Каол за това, че уби Каин.

— Какво, мислиш, трябва да се случи? — заблестяха черните очи на баща му.

— Нищо — отвърна Дориан. — Той го уби, за да защити Сел... за да защити асасина.

— Значи мислиш, че живота на един асасин е по-ценен от този на един войник?

Сапфирените очи на Дориан потъмняха.

— Не, но мисля, че няма чест в това да нападнеш някого в гръб, след като те е победил.

Ако узнаеше, че Перингтън и баща му стоят зад това, че са имали роля в отровата, пусната от Калтейн в чашата й... Ръцете на Дориан се свиха в юмруци.

— Нямало чест, а? — поглади брадата си кралят на Адарлан. — А щеше ли да ме посечеш, ако аз бях посегнал да я убия по този начин?

— Ти си моят баща — каза той внимателно. — Вярвам, че изборът, който би направил, е правилният.

— Какъв си ми сладкодумен само! Почти колкото Перинггън.

— Значи няма да накажеш Каол?

— Няма причина да се лишавам от услугите на един кадърен капитан на стражата.

— Благодаря ти, татко — въздъхна Дориан. Благодарността в очите му бе искрена.

— Друго има ли? — попита кралят разсеяно.

— Аз. — Дориан погледна към прозореца, а после към баща си и събра кураж за втория въпрос. — Искам да зная какво смяташ да правиш с асасина.

Баща му се усмихна така, че кръвта на Дориан се смрази.

— Асасинът — повтори баща му. — Ами, тя бе много безчестна в дуела. Не зная дали е редно такава ревяща кокошка да бъде мой шампион, все едно дали е била отровена, или не. Ако беше наистина добра, щеше да забележи отровата преди да я изпие. Може би трябва да я изпратя обратно в Ендовиер.

Дориан изпусна нервите си със зашеметяваща скорост.

— Грешиш за нея! — започна той, но после поклати глава. — Но каквото и да ти кажа, няма да я видиш по друг начин.