Читать «Огнената наследница» онлайн - страница 30

Кучка. Искаше да го изсъска. Тогава обаче очите на Майев се спряха на дясната ù ръка. Знаеше всичко. Дали заради шпионите, или по логика, Майев бе научила всичко за нея и клетвата ù към Нехемия.

– И за какво? – попита тихо Селена. Гневът и страхът я притискаха, изтощението я надви. – За какво искаш да ме обучаваш? Само за да направя шоу с дарбите си?

Майев погали главата на совата с белия си като луната пръст.

– Искам да станеш това, за което си родена. Да станеш кралица.

Да стане кралица.

Думите преследваха Селена през цялата нощ, попречиха ù да заспи въпреки изтощението, заради което бе готова да заплаче към тъмнооката Силба с молба да я отърве от мъките ù. Кралица. Думата пулсираше заедно с напуканата устна, която също ù пречеше да заспи.

Можеше да благодари на Роуан за това.

След заповедта на Майев Селена дори не бе казала довиждане преди да си излезе. Роуан ù стори път само защото Майев ù кимна, и последва Селена по тесния коридор, който ухаеше на печено месо и чесън. Стомахът ù изкъркори, но вероятно щеше да повърне след първата хапка. Затова тръгна с Роуан нататък по коридора, а после и по стълбите. С всяка крачка редуваше железен самоконтрол и нарастващ гняв.

Ляво. Нехемия.

Дясно. Даде клетва и ще я спазиш, каквото и да отнеме това.

Ляво. Обучение. Кралица.

Дясно. Кучка. Манипулативна, студенокръвна, садистична кучка.

Стъпките на вървящия пред нея Роуан не отекваха в тунела. Факлите още не бяха запалени и в сумрака тя почти не го различаваше. Но знаеше – почти чувстваше гнева, който се излъчваше от него. Чудесно. Поне да има още някой, който не е очарован от тази сделка.

Обучение. Обучение!

Цял живот се бе обучавала, от мига, в който се роди. Роуан можеше да я обучава до посиняване – стига така да получеше отговорите на въпросите си за Ключовете, тя щеше да играе. Но това не означаваше, че когато мигът настъпи, трябва да прави нещо. Със сигурност не и да вземе трона.

Тя дори нямаше трон, корона или двор. Не ги искаше. Предпочиташе да свали краля като Селена Сардотиен.

Сви ръце в юмруци.

Не срещнаха никого, докато слизаха по витото стълбище. Озоваха се в нов коридор. Дали обитателите на крепостта – Майев я бе нарекла Мъглив рид – знаеха кой се крие в кабинета горе? Майев вероятно ги ужасяваше. Вероятно тя бе събрала всичките – как се изрази, мелези? – и ги бе поробила чрез някой даден от тях обет. Отвратително. Бе отвратително, че са принудени да стоят тук само защото са със смесена кръв, нещо, за което нямаха никаква лична вина.

Селена накрая отвори уста.

– Явно си много важен за Нейно Безсмъртно Величество, щом те направи моя бавачка.

– Предвид миналото ти, нямаше вяра на никого, освен на най-добрия, който да подсигури, че ще се държиш възпитано.

Охо, принцът бе готов за бой. Целият му самоконтрол по време на пътуването висеше на тънък косъм. Чудесно!

– Да си играеш на горски не подсказва голям талант.

– Бил съм се на бойните полета много преди ти, родителите ти или дори прачичо ти да са се родили.

Тя настръхна – точно както бе искал той.