Читать «Огнената наследница» онлайн - страница 29

– Все пак ще ти дам отговорите. Трябва да дойдеш в Доранел, за да ги получиш.

– Защо не...

Роуан изръмжа, задето бе прекъснала кралицата.

– Понеже отговорите изискват време – отвърна Майев, а сетне добави, наслаждавайки се на всяка дума: – и трябва да се заслужат.

– Кажи ми какво трябва да сторя и ще го направя.

Глупачка. Отговори като кръгла глупачка.

– Опасно нещо предлагаш, без дори да си чула цената.

– Искаш да ти покажа магията си? Няма проблем. Но не и тук. Не...

– Магията ти не ме интересува – все едно е чувал с брашно. Искам да видя какво умееш да правиш с нея, Елин Галантиус. За момента не е много.

Стомахът на Селена се сви, когато чу проклетото име.

– Искам да видя каква може да станеш при правилните обстоятелства.

– Аз не...

– Не допускам смъртни и мелези в Доранел. За да може мелез да влезе в столицата ми, трябва първо да се докаже като достоен. Мъглив рид, както се нарича тази крепост... – Тя махна с ръка към стаята. – ... е едно от полетата за доказване. Място, в което тези, които не преминат изпитанието, прекарват дните си.

Под нарастващия страх Селена усети и прилив на погнуса. Мелез. Майев го бе произнесла с такова презрение.

– И какво изпитание трябва да очаквам, за да ме прецениш като достойна?

Майев махна към Роуан, който така и не бе мръднал от вратата.

– Ще дойдеш при мен, щом принц Роуан реши, че си овладяла дарбите си. Ще те обучи тук. Няма да стъпиш в Доранел, докато той не каже, че си готова.

След всичките гадости в стъкления замък – демони, вещици, самият крал – обучението при Роуан, дори и по магия, ù се стори глупаво.

То обаче можеше да отнеме седмици. Месеци. Години. Познатата мъгла отново припълзя към нея, като заплашваше да я задуши. Тя я прокуди навътре в себе си, за да каже:

– Това, което трябва да знам, не може да чака...

– Искаш отговори за Ключовете, нали така, наследнице на Терасен? Те те очакват в Доранел. Останалото зависи от теб.

– Истината – изригна Селена. – Ще ми кажеш истината за Ключовете.

Майев се усмихна. Не беше красиво.

– Значи не си забравила всичко за нас. – Когато Селена не отговори, кралицата добави: – Ще отговоря истината на всичките ти въпроси за Ключовете.

Бе лесно да отстъпи. Да потърси някое друго древно същество, от което да иска отговори на въпросите си. Селена си пое дълбоко въздух, а после издиша. Майев бе тук. От зората на света. Отпреди войните с Валгите. Бе държала Ключовете. Знаеше как изглеждат, какво представляват. Може би дори знаеше къде ги е скрил Бранън, особено последният, неназованият Ключ. Ако Селена успееше да намери начин да открадне Ключовете от краля и да го унищожи, да сложи край на завоеванията му и да освободи Ейлве... Ако намереше поне един Ключ...

– Какво обучение...

– Принц Роуан ще обясни подробностите. Засега ще те придружи до стаята ти за почивка.

Селена погледна Майев право в мъртвешките очи.

– Заклеваш ли се, че ще ми кажеш каквото трябва да знам?

– Не нарушавам обещанията си. Подозирам, че и ти не си се метнала на майка си.