Читать «Огнената наследница» онлайн - страница 28

– Асасин съм, да.

Зад нея се чу изсумтяване, но тя не свали очи от Майев.

– А другите ти умения? – разшири ноздри кралицата. Душеше я. – Какво стана с тях?

– Нямах достъп до силите си, както и всички останали на континента.

Очите на Майев блеснаха и Селена разбра, че тя е отгатнала полуистината.

– Ала ти вече не си на континента – измърка кралицата.

Бягай. Всичките ù инстинкти нашепваха тази дума. Имаше чувството, че Окото на Елена нямаше да може да ù помогне, но все пак съжали, че не е в нея. Прииска ù се самата мъртва кралица да дойде тук. Роуан бе на вратата, но ако бе хитра и го подлъжеше...

И тогава споменът я заслепи, разпален от инстинкта за самосъхранение. Майка ù рядко допускаше елфите в дома си, въпреки собствения си произход. Малцина, на които вярваше, живееха с тях, но всички гости бяха наблюдавани внимателно и Селена винаги бе принуждавана да се крие в личните си покои. Тогава бе смятала, че е прекалено, но сега...

– Покажи ми – прошепна Майев с усмивка на гладен паяк.

Бягай. Бягай.

Все още чувстваше синия пламък, изригнал от нея в земята на демоните, виждаше лицето на Каол, когато изгуби контрол над магията си. Един грешен ход и можеше да убие както него, така и Лапичка.

Совата махна с криле, а дървото изскърца под ноктите ù. Мракът набъбна в очите на Майев и се протегна към нея. Селена усети тих пулс във въздуха, пулс в кръвта си. Туптене, а после прорязване през разума ù, все едно Майев отваря черепа ù, за да види какво има вътре. Притиска, изпитва, опитва...

Селена се помъчи да запази дишането си спокойно и докато се стремеше да избута ноктите от ума си, премести ръцете си така, че да могат да стигнат ножовете. Майев се изсмя тихо и натискът над ума ù отслабна.

– Майка ти те криеше от мен години – рече кралицата. – Тя и баща ти имаха невероятния талант да разбират кога очите ми се мъчат да се спрат на теб. Толкова рядка дарба – да призоваваш и владееш огъня. Малцина са онези, които владеят повече от искрица, на пръсти се броят тези, които наистина покоряват стихията. Ала ето, че майка ти искаше да задуши силата ти, макар да разбираше, че ти искаш да ù се покориш.

Сърцето на Селена се качи в гърлото. Още един спомен изплува в ума ù, за уроци как не бива да пали пожари, а да ги угасява.

– И виж какво стана с тях – продължи Майев.

Кръвта на Селена се смрази. Всичките ù инстинкти за самосъхранение угаснаха.

– А къде беше ти преди десет години?

Изрече думите тихо, от недрата на душата си. Прозвуча като ръмжене.

– Не обичам да ме лъжат – наклони глава Майев.

Гневът на Селена слезе обратно в стомаха. Помощ за елфите в Терасен така и не бе дошла от Вендлин. И само защото...

– Нямам повече време, което да ти отделя – отсече Майев, – затова ще бъда кратка. Очите ми видяха, че имаш въпроси. Въпроси, които никой смъртен няма право да задава. За Ключовете.

Легендите твърдяха, че Майев може да общува със света на духовете. Дали Нехемия и Елена не ù бяха казали? Селена отвори уста, но Майев вдигна ръка.