Читать «Ридание» онлайн - страница 18

      –  Знам.

      –  Не е хубаво да се надуваш – отвърна Люк, но се засмя. – Хайде, разкажи ми за досадната си леля.

      Въздъхнах, докато приближавахме шатрата с храната.

      –  Ето, това е тя. Тормози майка ми.

      Люк застана до мен и спокойно огледа и двете. Това негово качество започваше да ми харесва. Той слушаше. Наблюдаваше.

      –  Ужасна е, така ли?

      –  Нямаш и най-малка идея – отвърнах аз. – Ако има страшна приказка с ужасни лели, тя ще е главната героиня. С мама никога не са се разбирали.

      Дори оттук чувах как леля Дилия високо обяснява на някого, че като малка майка ми имала талант, но не направила нищо с него.

       Кучка.

      – Току–що си помислих нещо не много приятно за член на семейството ми – признах на Люк.

      Той се наведе към мен, толкова близо, че усетих лекия мускусен аромат, който се носеше от него – не приличаше на ухание от някаква билка, нито беше типичната миризма на гимназист –  и ми прошепна:

      –  С „к” ли започва? И аз си помислих същото.

      Засмях се високо и Дилия ме чу. Погледна към мен и ми помаха с ръка да отида при тях, но аз се престорих, че не съм я видяла, и зареях поглед към масите с храна.

      – Бързо! Направи се, че ми показваш нещо, за да изглежда, че не съм я видяла.

      Люк постави ръка на рамото ми, а с другата посочи вечерното небе.

      –  Виж луната.

      – Това ли можа да измислиш? – попитах аз, но въпреки това погледнах към нея – бледа, загадъчна, висяща там горе сред все още синьото, а не черно небе. И отново почувствах, че бих могла да я гледам вечно или поне докато си спомня защо ми се иска постоянно да се взирам в нея. – Красива е, нали?

      Не мисля, че той все още гледаше към луната, но отговори:

      –  Да, много.

      – Знам, че звучи глупаво, но тя ме кара да се чувствам странно. – Така, както Люк ме караше да се чувствам.

      –  Защото е дете на нощта. Нощта крие тайни.

      И той криеше тайни, нали така? Тайни, които и двамата се преструвахме, че няма.

      –  Много поетично.

      –  Мога да бъда и поет, когато искам. Сложна личност съм. И аз като теб имам дълбока душевност.

      Сведох престорено смутено поглед.

      – Ооо, смяташ, че имам дълбока душевност? Това е ужасно мило.

      Вдигнах очи, за да видя реакцията му, но той гледаше някъде зад гърба ми. Обърнах се, за да проследя погледа му.

      С походка на модел към нас се приближаваше много висока и много руса жена. Беше красива като лилия, с невероятни сини очи и съвършена снежнобяла шия. Внезапно моята рокля ми се стори дрипава.

      –  Елинор – каза Люк с безизразно лице.

      – Люк. Чудесно е, че се срещаме отново. – Постави ръце на раменете му и го целуна по бузата, като прокара пръст надолу по брадичката му. Извърнах поглед. – Сякаш мина цяла вечност.

      –  Да.

      –  О, май не сме в много добро настроение тази вечер! – възкликна красавицата. – Мислех, че си направо в рая сред тази прекрасна музика.

      Люк не отговори.

      – Като казах „прекрасна музика”... ти свири великолепно, Диърдри. Всички ние бяхме изумени от изпълнението ти.