Читать «Нишката на покварата» онлайн - страница 28

Трябваше да действа, да действа, а не да се крие под дъжда. Можеше да прекоси малкото разстояние, което я делеше от загадъчния обект, и да го разгледа по-отблизо. Тя хвърли един последен поглед на околните дървета и започна да се изкачва по склона, а ботушите й затъваха в размекнатата кална земя.

Кожата, която беше увила около барутната камера на пушката си, вече бе подгизнала от дъжда. Кайку се надяваше, че барутът все още е сух — в противен случай оръжието й се превръщаше в безполезен товар. Девойката изтри влагата от челото си и продължи напред. Сърцето й биеше толкова силно, че тя усещаше как гръдната й кост потръпва при всеки негов удар.

Изведнъж сивата сянка се разкри пред нея — внезапен порив на вятъра отметна пелената на дъжда, все едно беше театрална завеса, и момичето я зърна за миг. Макар и кратък, този миг бе напълно достатъчен, за да може образът да се вреже ярко в съзнанието на девойката. Сега разбра.

„Кой е там?“

Беше водачката й. Тялото й бе цялото омотано в лиани, сякаш бе станало плячка на някакъв гигантски паяк, и висеше от по-ниските клони на едно огромно чапапово дърво. Главата й беше клюмнала напред, очите й се взираха изцъклено надолу, а ръцете и бяха плътно прилепени към торса й. Трупът на възрастната жена се полюшваше под напора на вятъра, а дъждовните капки го шибаха безмилостно.

Кайку усети как паниката се вкопчва в нея. Маджкрийнът бе оставил ткиуратката като съобщение. Не само това — той беше предвидил с изключителна точност маршрута им и ги бе изпреварил. Тя отстъпи несъзнателно назад и се подхлъзна в калта. В този миг я осени смразяващо прозрение.

Маджкрийнът беше тук. Сега.

Зловещото същество внезапно изникна от лявата й страна. Беше толкова бързо, че девойката едва имаше време да завърти главата си. Светът около нея сякаш застина — водните капки забавиха скоростта на падането си, а туптенето на сърцето й се превърна в дълбок басов ритъм. Опита се да насочи пушката към него, ала прекрасно знаеше, че усилията й са обречени. Едва успя да зърне червено-черната кожа, сляпото око и разпилените кичури коса, последвани от закривеното острие, което се стрелна към гърлото й, преди да осъзнае, че на този свят едва ли имаше нещо, което да стори навреме, за да се спаси.

Кръвта опръска лицето й в мига, когато почувства сблъсъка, след което девойката политна назад. Тя се строполи тежко на земята, а маджкрийнът я притисна плътно в калта. Болката беше невероятна. Кайку се опита да си поеме въздух и не можа, не можеше да диша, щеше да се задуши,

… щеше да се задуши — също както преди, в каналите, когато една мръсна, разложена ръка я бе натиснала под во…

защото въздухът не достигаше до дробовете й, а в устата си усещаше вкуса на собствената си кръв. Очите й бяха целите в кръв, не можеше да вижда, имаше кръв навсякъде

… духове, тя не може да диша, не може да диша, понеже гърлото й е разкъсано, разпорено е като риба, нейното гърло!