Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 324

Успях някак да отдам чест и той отстъпи назад.

— Вторият е генерал Ерни, мъж, който винаги смело е предвождал бойците си, винаги се е подчинявал на заповедите ми и винаги е бил за пример.

Ерни също получи жезъла си.

— Третият е генерал Мирус льо Балафре, нашият най-добър майстор на меча, мъж, който води с примера си и който няма нужда от медали, защото покритото му с белези тяло доказва как е отдавал живота си за Нуманция.

Льо Балафре прие ониксовата палка, върна се и застана до мен. Поздравих го шепнешком и той кимна и каза:

— Май ще поостана малко за мира. Чувствам, че животът скоро ще стане интересен.

— Четвъртият — прокънтя гласът на Тенедос — е генерал Йонджи. Бих искал всички да запомнят тази почест, защото не ще има повече предразсъдъци спрямо или срещу хора от една или друга провинция, нито срещу тези, които пожелаят да дойдат от друга държава, за да ми служат.

Очаквах Йонджи да изреве нещо безобразно, но ставащото, изглежда, бе съкрушило планинеца. Той изтри сълзите с юмрука си, пое жезъла и се върна в малкия ни строй, забравил да отдаде чест на генерала-ясновидец.

— Петият е генерал Сирилос Линърджис, който се върна в армията, когато се оказа нужен, и бързо се издигна, доказвайки многократно своите качества на водач и храбростта си.

Линърджис, чиято ръка все още беше превързана след битката с калийската армия, засия.

— Последното ми назначение е за генерал Петри, човек, който воюва еднакво добре и с меч, и с ум. Той трябва да бъде за пример пред младите офицери, че времето; отделяно за изучаване на военното дело, вместо за хвърляне на зарове и ходене по курви, може да е от полза. Генерал Петри е един от хората, които най-много допринесоха за изграждането на тази армия, и ето я наградата му.

Петри, строг както винаги, пристъпи със строева крачка пред Тенедос, получи палката, отдаде отсечено чест и се обърна кръгом. Забеляза, че го гледам, и само за миг по лицето му пробяга усмивка. После то отново се вдърви, както обикновено, и той се върна в строя.

— Шестима мъже — каза Тенедос. — Те са само началото, и са за пример. Знам, че сега тук има други, които слушат, и които един ден също ще носят тази черна пръчка и ще удостоят с високата чест себе си, семействата си, провинцията си и цяла Нуманция.

— Това беше първата стрела в кампанията ми — рече Тенедос.

— Значи Десетимата не знаят нищо за този нов ранг?

— Вече знаят.

— Какво ще направят според вас?

— Представа нямам. Точно затова те помолих да се включиш в специалния отряд.

„Специалният отряд“, близо двеста мъже, яздеше зад нас, докато навлизахме в предградията на Никиас. Всички бяха доброволци, подбрани грижливо заради физическата си сила и волята си. Офицерите бяха почти толкова, колкото и редовите бойци. Сред тях бяха трибун Йонджи, домин Биканер, корави войници като дивизионен подофицер Иват, сержантите Карджан, Свалбард и Кърти, и други, които не познавах, но чиято преданост бе потвърдена от офицерите им.